Пълна доминация на София в икономиката на България
©
На база на изследването, което се провежда въз основа на официални данни от 2021 година, се обособяват 16 икономически центрове, в които живее около ¾ от населението на държавата и в които се съсредоточава 80% от икономическата активност. Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са двигатели на регионалната икономика които са икономическо ядро, като в тяхната периферия попадат 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневната трудова миграция - поне 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа.
Общо произведената продукция от предприятията в рамките на най-големия икономически център "София-Перник-Ботевград" достига 89,7 млрд. лв. (41,7% от продукцията на всички предприятия в страната). След него се нареждат икономическите центрове "Пловдив-Марица-Раковски" и "Варна-Девня", в които произведената продукция от предприятията достига съответно 20,1 млрд. лв. (9,4% от продукцията на всички предприятия в страната) и 12,4 млрд. лв. (5,8% от продукцията на всички предприятия в страната). Следват широките икономически центрове "Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово" (произведена продукция за 10,6 млрд. лв.), "Русе-Търговище-Разград" (произведена продукция за 10 млрд. лв.) и "Бургас-Несебър" (произведена продукция за 7,7 млрд. лв.). Всички останали икономически центрове отчитат произведена продукция от предприятията, която е под 2% от общата произведена продукция в страната.
Лидерът София изпъква по всички показатели, като малко над 761 хиляди заети там през 2021 година са произвели продукция почти толкова, колкото всички останали икономически центрове, взети заедно - 89,7 милиарда лева. В столичния икономически център се открояват и две странични ядра - Перник и Ботевград, които засилват икономическата си роля. В района около столицата освен най-големият брой работоспособно население се наблюдава и най-добрата образователна структура - 43,7% от хората са с висше образование. 71,8% от хората между 15 и 64 години работят, което отново е най-високото ниво в страната.
"Разделението север-юг се вижда още повече, докато в Южна България отделните икономически центрове имат повече общи граници и свързаност, това не е така в Северна България с изключение на региона между Русе, Шумен и Варна", отбеляза Петър Ганев от ИПИ.
Останалата част от страната не може да се окачестви като "икономическа пустиня", отбелязва от института, защото има много случаи на големи инвеститори в малки общини - например в Средногорието и Етрополе, където са концентрирани големи добивни и преработвателни компании, но между отделните общини на свой ред няма такава свързаност, каквато се наблюдава в по-големите икономически региони.
"Целта не е да говорим за икономически различия, а да видим къде е потенциалът - къде има такъв за партньорство, а развитие, а завихряне на икономическите връзки, както и разширяване на зоната на влияние. Идеята е това да бъде основата на политиките, които да подпомогнат този процес", подчерта Ганев.