"Ревностната параноя ще е бич за българските семейства в следващите години". Това коментира в предаването "Пресечна точка" по NOVA психологът от Пловдив д-р Веселин Герев.

По думите му причината е в натрупано огромно психично напрежение в населението като цяло.

"Най-вече по празниците и след злоупотребата с алкохол и с други психоактивни вещества. Алкохолът като психоактивно вещество е един от провокаторите на ревностната параноя, защото има свойството да намалява потентността и да увеличава либидото. Това действа много зле на мъжката психика, създава огромен импулсен потенциал за агресивност и следва домашно насилие под различни форми - психическо, физическо, а не дай си Боже и до убийство", заяви д-р Герев.

Той коментира и случая от Стара Загора, при който след гонка и арест почина Пламен Пенев, бивш републикански шампион по борба.

"Това е едно неприятно и трагично стечение на обстоятелствата", смята психологът. 

"По данни на пресата човекът е бил лекуван в психиатричната болница в Раднево. Там се лекуват тежки психични разстройства, най-често психози. Характерно за психозата е, че човек излиза извън реалността и има нереални възприятия. Това обяснява и неговото поведение - на бягство с колата, на евентуална заплаха, която отправя към случайни хора. Органите на реда няма как да разпознаят такъв тип поведение. Влошаването на едно такова състояние става, когато човек спре да си приема медикаментите и то продължително време – седмица, десетина дни", обясни д-р Герев.

"Обикновено такива хора продължават да управляват моторни превозни средства, а някои от тях дори имат и лично оръжие. И от тук идва непредвидимостта в тяхното поведение", обясни д-р Герев. По думите му няма връзка между центровете за психично здраве и МВР.

"При едно такова тежко състояние на човек трябва временно да му се отнема правото да управлява моторно превозно средство, защото е под въздействието на тежки лекарства, или съответно на психично разстройство. Трябва да му се отнема и оръжието", смята експертът.

Според него до 1997 г., когато центровете за психично здраве са били диспансери, е било много добре организирано наблюдението на хората с психични заболявания.

"Диспансерната система е френска система за активно наблюдение на хора с хронични заболявания. Към всеки диспансер си имаше районни психиатри, те си имаха патронажни сестри. Ако човек не отидеше да си получи лекарства и да ги приеме, те го посещаваха в дома, за да видят каква е причината. И по този начин много лесно се предотвратяваха такива инциденти. В 99% от случаите причина за влошаването на едно такова състояние е спиране на лечението. Човек, ако си взима лекарства, няма да има нереални възприятия, няма да чува гласове, няма да има халюцинации, които да го карат съответно да има и агресивни прояви към околните", обясни експертът.

След като диспансерите стават центрове за психично здраве, няма кой да проследява болните и отговорността да си пият лекарствата е била вменена на близките.

"Ако близък не подаде сигнал до прокуратурата, тя не може да се задейства и човекът не може да бъде настанен принудително в заведение за лечение. Близките сами се страхуват да подават такива сигнали, защото когато излезе от заведението човека, става ужасно", обясни д-р Герев.