Провежда се Софийският фестивал на науката
©
Освен временната промяна на периода на провеждане на фестивала, новост тази година е и решението на екипа да проведе Училищната програма в рамките на целия месец октомври.
Софийският фестивал на науката е част от Календара на културните събития на Столична община.
Вход в залите за събития става само срещу предварително резервирани пропуски или закупени билети и не по-късно от 10 минути след началото на събитието. Всички събития за деца и голяма част от програмата за смесени публики е безплатна, а малка част от събитията са с вход от 5 лв. Билети и безплатни пропуски могат да се резервират на сайта на фестивала www.sofiasciencefestival.bg.
Събития, които са на английски език, са с осигурен превод на български, но посетителите, които се нуждаят от превод трябва да предвидят време да получат устройства за симултанен превод преди началото.
Официалното откриване ще се състои на 8 октомври от 11:00 до 11:30 ч. в Зона "Големият взрив“ с участието на официалните гости, а закриващото събитие "Дванадесет, дузина, 12“ ще започне в 20:30 ч. на 9 октомври в Зала "Космос“ и ще докаже за пореден път, че всяко проявление в ежедневието ни, дори поредното издание на фестивала, може да се разкаже през призмата на различни науки.
Акцентите в програмата през 2022 г. включват:
Тема КОСМОС:
"Зеленикаво-син залез на Марс и скритият Климт“ от австрийския професор Франц Ренц от Института по неорганична химия в Университета Лайбниц в Хановер и участник в роувър мисията на NASA Експлорейшън;
"На ръба на пространство-времето: как зърнахме черна дупка“ от американеца д-р Доминик Пеши, астрофизик от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън, участвал в първото заснемане на черна дупка;
"Погледни нагоре“ от британеца Саймън Уот, биолог, автор, комуникатор на науката и телевизионен водещ;
"Ad Finem – пътуване до края на времето“ от българите д-р Петър Ефтимов, ветеринарен лекар и молекулярен биолог, преподавател в катедра "Клетъчна биология и биология на развитието“ към Биологическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски, и доц. д-р Владимир Божилов, преподавател в катедра "Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски“;
"Лицето на черната дупка“ от Никола Каравасилев, преподавател по физика и астрономия, ръководител на отбори по споменатите дисциплини и природни науки, и редактор на списание “Природни науки в образованието";
Тема ЗА УЧЕНИТЕ С ЛЮБОВ:
"Научната карта на България“ с участието на акад. Николай Денков, Даниел Лорер и Теньо Попминчев;
"От любопитство към откритията“ на Интерактивния научен клас на ДНК;
"Моят път в науката“ - проф. Пройкова, ръководител на Лабораторията за високопроизводителни изчисления в "София Тех Парк" и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет, и проф. Леандър Литов, ръководител на колектива на СУ в ЦЕРН, в разговор с журналиста Борислав Лазаров;
"Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия“ – представяне на биографичната книга на Ръководителя на българската антарктическа мисия;
"Разбий професора“ - доц. Любомира Николаева-Гломб, лекар и вирусолог, доц. Милена Георгиева, молекулярен биолог, доц. Владимир Божилов, астрофизик, и проф. Милен Богданов, химик, се изправят пред въпросите на деца и младежи, водени от младите журналисти от портала за новини на детски език "Вижте“.
НАШАТА ПЛАНЕТА:
"Извънземните следи върху релефа на Земята“ и "Човешкият отпечатък върху българската природа“ на основателя на Географ БГ и главен асистент в катедра "Ландшафтознание и опазване на природната среда“ д-р Димитър Желев;
·"Как виждаме промените на климата от Космоса“ на гл. ас. д-р Евгения Сарафова, преподавател по дистанционни изследвания на Земята, географски информационни системи и картография в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски“ и съосновател на Географ БГ;
·"От Арктика до обезлюдените села в България“ на д-р Гергана Даскалова, доктор по екология от Единбургския университет
ПО-ЗДРАВИ:
"Защо умираме“ на британеца Саймън Уот;
"Истината за затлъстяването“ на доц. Теодора Ханджиева-Дърленска от МУ-София, лекар с две докторски степени в България (2009) и в Дания (2011) в областта на фармакологията и хранене и затлъстяване;
"Вдишай, издишай: колко е важен чистият въздух“ с участието на Борис Яначков, докторант в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН, проф. д-р Анжелика Великова, ръководител Катедра "Социална медицина“ във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет – София и експерт в лекарската мрежа "Въздух за здраве“ и гл. ас. д-р Николай Христов, преподавател в катедра "Геология и проучване на полезните изкопаеми“ в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски“ и експерт в Овергаз;
"Изкуствена утроба“ с участието на д-р Радко Тоцев, акушер-гинеколог в специализираната АГ болница "Майчин дом“ и Георги Караманев, журналист и програмист, създател на "Дигитални истории“;
ТЕХНОЛОГИЧНИЯТ НИ СВЯТ:
"Бъди сам лаборатория“ с участието на проф. Людмил Антонов от Института по електроника към БАН и носител на голямата награда "Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката за 2021 г., и д-р Цанислава Генова от лабораторията по "Биофотоника“ на Института по електроника;
"Многото лица на наноматериалите“ на проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН;
"Плазмата-супергерой“ с доц. Йована Тодорова от Катедрата по Обща и приложна хидробиология, Биологически факултет, СУ "Св. Климент Охридски“ и гл. ас. д-р Пламена Маринова-Драгозова от Лесотехническия университет, доктор по "Газови разряди и физика на плазмата“;
"Къща от карти“ с участието на д-р инж. арх. Йежи Лонтка - архитект, дизайнер и изследовател в Архитектурния факултет на Вроцлавския университет по наука и технологии в Полша;
"ИИ, нарисувай ми овца“ с Йордан Даракчиев - специалист по изкуствен интелект, програмист и астроном, Ивайло Петров – фотограф и дигитален артист, и Георги Караманев, журналист и програмист, създател на "Дигитални истории“;
"Куче или кексче“ с д-р инж. Светлин Пенков, съосновател на компанията Ефемарай, ръководил един от екипите за машинно обучение на първата компания в UK, която получава правото да тества робо-колите си в Лондон и капитан на отбора по робо-футбол на Единбургския университет;
"Фалшивите новини и алтернативните факти“ на футуролога доц. д-р Мариана Тодорова от Института по философия и социология при БАН;
"Но ... Вината! Дадохме ли журналистиката на алгоритмите?“ с участието на Светослав Иванов – журналист, водещ на предаването "120 минути“, Самуил Петканов – създател на сайта "Не!новините“, Йордан Даракчиев – специалист по изкуствен интелект, програмист и астроном и модератор Георги Караманев, журналист и програмист, създател на "Дигитални истории“;
Още много заглавия и срещи с учени очакват посетителите в залите. Събитията са ясно профилирани по възраст, като някои от тях са за публика стриктно над 18 год,, както и са указани събитията за семейна публика.
На фестивала посетителите могат да видят още:
Изложба за жените учени на XX и XXI век от Украйна;
Научна книжарница с издателство "Жанет 45“;
Щандове с експерименти и демонстрации на институти на БАН, факултети на СУ, МУ–София, ТУ–София, УАСГ, МГУ, ХТМУ, София Тех Парк и много др.
Зона "Големият взрив“ за експерименти на открито
Зона "Наука“ с Националния СТЕМ център, проектите на Фонд "Научни изследвания“, и др.
Паралелна научно-популярна филмова програма в Дом на киното
За най-малките посетители ще има множество работилници, в които от участват в експерименти, които ще могат да повторят и у дома.
За учителите има специална програма, в която ще могат да посрещнат в класната си стая учени през целия октомври по различни теми, съобразени с учебната програма.
Екипът на фестивала ще бъде подкрепен от 35 млади доброволци ученици и студенти.
От 2022 г. Софийският фестивал на науката се организира от Фондация "Красива наука“, създадена от Британски съвет и Форум "Демокрит".