Проучената част от крепостта Трапезица, която е около 10-15% от площта на целия хълм, е готова за проектиране за бъдещи експозиционни дейности. Това обясни пред журналисти при представяне на резултатите от тазгодишните разкопки в района ръководителят им доц. Мирко Робов, предаде кореспондент на Агенция "Фокус“. Той уточни, че до момента е извлечен достатъчно качествен каменен материал, който може да бъде вложен в градежите. Става въпрос за обработвания от него източен участък. За там ще са необходими около 200 хиляди лева. За другата част – югозападната, където дейностите ръководи доц. Деян Рабовянов, са нужни два пъти повече пари за реставриране, консервиране и експониране. До момента са проучени общо близо 4 дка от хълма, като доц. Робов започва през 2007-а, а доц. Рабовянов през 2008-година.

През настоящия археологически сезон на Трапезица са открити близо 900 находки. Сред тях има 50 монети, 6 писала /средство за писане върху восък/ и монограм, който предстои да бъде разчетен. Тези резултати са от работата на доц. Робов.

"Проучването бе фокусира но върху представителен комплекс до църква № 4, датиран от 40-те години на 13 век. Същият е функционирал до падането на Велико Търново. От откритите монети се съди, че е бил обитаван и в първите няколко години след 1393-а. Планировката на ансамбъла е уникална. Следва центричната планова схема, която познаваме от столичните манастири 12-14 век, но като устройство е по-различен от тях. Липсва западно монашеско крило. Това ни наведе на мисълта, че става въпрос за резиденция на висш духовник“, обясни доц. Мирко Робов.

Комплексът има голяма кръстокуполна църква, трапезария с плочникова настилка, отоплителни съоръжения и западно крило, за което се предполага, че е функционирало като скрипторий /място, където работят миниатюристи, калиграфи, преводачи, преписвачи/. От запад на ансамбъла е прикачена постройка с размери около 200 кв.м. Върху нея е разположен алтернативен вход от обратната страна на комплекса. От изток няма ограден зид, какъвто има на север, юг и запад.

"Това показва, че с целия блясък на източната си фасада църквата се изправяла пред тези, които са гледали към Трапезица от основната столична крепост“, допълва археологът.

Относно статуса на обитателя, доц. Робов уточни, че всички открити предмети, както и костите от различни животни, използвани за храна, показват, че района е обитаван от заможни хора.

Екипът на доц. Деян Рабовянов пък се натъква на повече от 800 находки, сред които и около 500 монети, предмети на бита, украшения, въоръжение. Работата на терен тази година включва изследване на жилищен квартал, който се намира до югозападната порта на Трапезица. Той е бил обитаван по време на Второто българско царство и в началото на 15 век, когато градът е вече превзет.

Продължава и проучването на некропола до църква № 22, като са разкрити около 30 гроба. В един тях са намерени сребърен дамски пръстен с украса от перли и ставка от камък, както и сребърни копчета.

Разкопките на Трапезица все още не са приключили. Тепърва започва работа и в трети сектор- северно от църква № 3, както и в близост до съвременната музейната част. Д-р Стилян Иванов ще извърши геофизични проучвания.

Луиза ТРАНЧЕВА