Сирни Заговезни се отбелязват седем седмици преди Великден, каза за "Фокус“ д-р Ваня Йорданова – етнолог в Регионалния исторически музей "Стою Шишков“ - Смолян. За този ден са разпространени няколко изключително специфични обредни практики. Една от тях е прощаването. "То е повсеместно разпространена практика, при която всички млади семейства отиват последователно на гости у родителите си, у кумовете си с бъклица вино, с халва и баница, за да вземат прошка от своите близки. Те целуват три пъти ръка на по-възрастните с думите "Прощавай, мамо“ или "Прощавай, тате“, а отговорът е "Простено да ти е, сине, снахо, кумецо“ и т. н. Следва тържествена вечеря, за която задължително е приготвена баница с яйца и сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки и се изпълнява на тази вечеря обредното хамкане на варено яйце или парче халва или сирене. Това една практика, която е особено чакана най-вече от децата, защото те сядат в кръг на земята с ръце отзад. Стопанката залюлява яйцето, малките се стремят да го захапят само с уста. След като тази своеобразна игра приключи, конецът на който е било вързано яйцето или халвата се запалва и се ползва като лек против гурели в очите или болести по домашните животни“, обясни етнологът.

Паленето на огън на Сирница е друг съществен и характерен обичай за този ден. То е познато навсякъде в страната, като се среща под различни форми и наименования. "В Родопите е познато под името оради. Приготовленията за тях започват около месец по-рано и през цялата Сирна неделя децата организирани по отделните махали в селищата събират хвойнови клонки, натрупват ги по високите места по селището. След които ги подреждат около прав и висок кол, който се запалва на Сирни Заговезни. Вечерта срещу залез слънце всички събрани и подготвени клади се запалват, а докато те горя, момчетата и ергените стрелят със саморъчно направени стрели. Паленето на огньове по високите места, а по-късно и в дворовете на къщите се превръща е една своеобразна детска игра“, допълни д-р Йорданова.

На Сирни Заговезни се играе и едно голямо общомегданско хоро, което е скокливо, буйно, темпераментно. Според поверието, колкото по-висок е отскокът, толкова повече ще пораснат посевите през годината. На някои места в Родопите докато хорото се вие, всяка годеница трябва да закичи с китка чимшир, вързана с червен вълнен конец всички играещи родственици на своя годеник, разказа още етнологът.