Всяка година пролетта превръща горичките около добруджанското село Дончево в цветно вълшебство. И ако всички са чували за и виждали така наречения парад на лалетата в Истанбул или в Ботаническата градина в Балчик, малцина знаят, че в местността Ефеклията има и парад на предвестниците на пролетта - кокичета и минзухари, предаде репортер на "Фокус". 

През февруари и март местни жители и туристи от близки места задължително посещават Дончевската гора, където поляните са осеяни с безброй кокичета докъдето поглед стига. Толкова са много, че земята изглежда побеляла от тях. Заклетите туристи от Добрич въпреки, че познават гледката, при всеки нов сезон изживяват отново и отново еуфорията от красотата й. И макар, че зимите в Добруджа с всяка изминала година стават все по-безснежни, снежните капки, в превод от английски език на името на кокичето, се завръщат, за да предизвестят събуждането на природата и нейното обновяване.

Посветените знаят, че букетите от кокичета биха издържали много кратко в стайна ваза, защото тези цветя, макар и крехки, обичат студа и не се страхуват от него. Същото е и с минзухарите. Красиви поляни с тях има и в района на друго добруджанско село - Ботево. Екопътеките в тези райони са сред любимите за туристическия клуб "Одисей" от Добрич. Ветераните там познават интересни маршрути във всеки сезон и биха ви отвели по интересни пътеки, за да наблюдавате цъфтежа на диви люляци, диви ягоди, горски орхидеи (има ги в гората покрай село Дебрене), диви ириси и диви божури в Приморска Добруджа.

В този сезон - края на зимата и ранна пролет, в горите на Добруджа може да се открие и интересен вид диворастяща гъба. Известна е като Керино ухо или бабино ушенце. Вирее единствено върху гниещи по почвата клонки от широколистни дървета и храсти. Гъбките са ярко червени и рязко се отличават като цвят на фона на голите дървета и кафеникавата шума по земята. Гъбата е ядлива, но не расте масово, а местните туристи предпочитат да я снимат, заради интересната форма и атрактивния й цвят.

Това, което може да озадачи туристи от други места из България, дошли на гости в Добруджа в района на селата Ботево и Дончево, е наличието на туристически табели, които указват посока, но липсва име на еко пътека и обект, като хижа, чешма, аязмо или манастир. А една от използваните от туристите ЖП спирка на село Ботево показва разруха и безхаберието на всички. Постройката, приютявала навремето пътници, в типичния красив стил на гарите от онова време, сега е без покрив, прозорците са без стъкла, мазилката е изхабена, има обгорели греди, а забученото с габърки разписание на влаковете Варна-Добрич е от 2020 г., леко полюшвано от добруджанския вятър, но запазено от дъждовете с найлон. 

Сега туристите разчитат на мобилните си устройства и информацията онлайн за движението на влаковете - кога пристига, кога заминава и има ли закъснение, ако разбира се има обхват. 

Друга атракция в този район е железопътният мост при село Ново Ботево. Той е съществувал още в началото на миналия век и е свидетел на важни боеве за освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация. Местните жители разказват, че в дните на боеве дори жените и децата са подпомагали българските войници на бойните линии, когато мостът е опазен от взривяване от румънските войски.

Жулиета НИКОЛОВА