Производители от Смолянско се запознаха със Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г.
©
Аделина Стоянова – директор на дирекция "Директни плащания“ в Министерството на земеделието заяви, че това е първата информационна кампания след финализирането на Стратегическия план, на която могат да кажат окончателно това, което влиза като мерки и интервенции в него. "Целта ни е фермерите да могат максимално да се възползват от цялото подпомагане в рамките на Стратегическия план. До момента усвояемостта на средствата, разпределяни през първи стълб, през директни плащания е над 98 %, което за нас означава, че самата политика е достатъчно достъпна за фермерите и те добре разбират всички мерки и интервенции, по които могат да кандидатстват“, поясни Стоянова.
Тя подчерта, че новото винаги е плашещо заради неизвестното, защото не знаем какво да очакваме. "За нас е важно да имаме една абсолютна сигурност за това, че подпомагането ще продължи и че фермерите могат да бъдат сигурни, че няма да загубят от доходите си, напротив – ще имат много възможности тези доходи да бъдат повишени“, посочи Стоянова.
Тя припомни, че Стратегическият план за земеделието на България беше одобрен с решение на МС още през февруари, когато са изпратили визия за периода до 2027 г. "Оттогава досега стратегическият план претъпя някои допълнения продиктувани от комуникацията с Европейската комисия. Разликата между сегашния и миналия програмен период се състои в това, че в предишния период ние подпомагахме фермерите, за да можем да запазим тяхната устойчивост и да ги задържим в сектора. Новият програмен период е по-скоро еволюция, тоест прави се идно награждане на направеното до момента. Различното е, че в този програмен период ние ще следим за изпълнението на определени резултати. Финансирането ще бъде осигурено, но срещу финансирането, предназначено за фермерите, ще трябва да докажем че то е постигнало своите цели. Разбира се, никой не беше предвидил войната в Украйна, както и високата инфлация и геополитическата обстановка, затова имахме много кратко време – няколко месеца, да адаптираме Статегическия план по начин, по който да запазим баланса между екологичните предизвикателства за зелената сделка. В същото време да можем да гарантираме запазването на продоволствената сигурност. Оказа се, че благодарение на фермерите, България не беше засегната особено от продоволствена криза и такава криза нямаше“, разясни Стоянова пред земеделските производители от област Смолян.
По отношение на финансирането, българската държава осигури 60 % национално съфинансиране на ПРСР. Това до момента е най-високия принос към национално съфинансиране по национална програма. Максимума, който сме ползвали до момента по национално съфинансиране не надвишаваше 15 %. С този пакет от 60 % национално съфинансиране, целият стратегически план за България петте години, който включва директни плащания и мерките по ПРСР, надхвърля 8 млрд евро, подчерта Стоянова.
"В сравнение с другите държави, ние все още не сме изравнили субсидиите с тези на европейските фермери. Това се дължи на няколко фактора. Годишната финансова рамка съдържа един елемент, който се нарича външна конвергенция и изравняване на плащанията на фермерите в целия ЕС. Това изравняване на плащанията се равнява по средното плащане на хектар, което в края на периода – 2027 г., се очаква в България да достигне почти 95 % от средното плащане, което получават европейските фермери. По тази причина бюджетът на България беше леко завишен, като всички други държави-членки получиха по-ниски пакети на европейско финансиране, което се дължи на излизането на Обединеното кралство от ЕС“, каза още Аделина Стоянова."
Тя разясни пред земеделските производители мерките и интервенциите, по които могат да бъдат подпомогнати в различните сектори на земеделието и животновъдството. Срещата продължи с дискусия.
Нели ГЕРГЬОВСКА