Проговори жената обвинена в насилие срещу полицай в Годеч. Тя соподели своята гледна точка за случилото се във Фейсбук профила си. 

На 25 януари, около 16.15 часа, на ул. "Софийско шосе", автопатрул спрял за проверка лек автомобил "Фолксваген", движещ се без включени светлини. От ОДМВР-София съобщиха, че за констатираното нарушение на водача е бил съставен фиш, който той отказал да подпише.

В информацията предсотванета от полицията се казва, че една от пътничките в колата се нахвърлила на полицай – издрала го по врата, бутнала баджа и шапката му на земята и изритала шапката.

ОДМВР-София разпореди проверка по случая и съобщиха: 

До момента трима свидетели на случая са посетили РУ-Годеч и са дали писмени сведения, изразявайки своето възмущение от поведението на жената. Други четирима са се обадили в районното управление и са заявили готовност да свидетелстват по отношение на станалото.

Николета Владимирова е една от пътничките в амтомобила, тя представи своята версия по случилото се във Фейсбук профила си, публикуваме разказа без редакторска намеса:

На 25.01.2025 г. около 16:30 ч. в гр. Годеч, ул. "Софийско шосе" в посока гр. София, аз, майка ми и дядо ми бяхме спрени от органи на реда, които установиха, че имаме незапалени фарове на автомобила. Вследствие на което, полицаят влезе в патрулката, за да ни изготви нужния документ. Докато чакахме, другият колега - г-н Паланкасов спря друг автомобил отсреща на улицата, който видно беше без запалени светлини и тъй като автомобилът беше на видимо разстояние от нас, се виждаше как шофьорът нямаше колан, както и жена на задната седалка, която държеше в скута си малко дете, което също не беше обезопасено.

Тъй като се интересувам от законите на България, знам, че спирането на два автомобила по едно и също време не е редно, докато не е приключила проверката на първия автомобил. Докато бяха спрели двете коли едновременно, успоредни една на друга, се образува задръстване и недоволство от гражданите, които трябваше да се изчакват една друга, за да преминат по платното за движение. Чакането за изготвяне на наказателния ни документ продължи още няколко минути, през които станахме свидетели на привидно добронамерено и приятелско отношение от страна на г-н Паланкасов към спрения автомобил с никакви признаци да им бъде написан наказателен документ, тъй като привидно се познаваха от разговора, който чухме. Г-н Иванов дойде до колата ни, за да ни връчи фиша, който беше изготвил.

Аз - Николета Владимирова, любезно го попитах дали колегата му ще издаде на гражданина документ, какъвто издадоха и на нас, тъй като чухме как г-н Паланкасов поздравява за довиждане и отпраща пътниците, г-н Иванов троснато ми отговори, че не го интересува и ако желая да отида да го попитам лично. Аз слязох от колата и помолих вече тръгващата си кола и г-н Паланкасов да изчакат, за да им задам въпроса си. Поздравих ги и попитах любезно като гражданин, пред когото видно се е разиграла сцена на нарушение и от страната на полицая, тъй като не е извършил коректно проверката си, и от страна на гражданите, които са подходили безотговорно и към околните водачи на движение и към малкото дете, което не бяха обезопасили, както е редно.

Г-н Паланкасов се обърна към мен с думите: "Момиченце, влизай си в колата и не ми се бъркай в работата". Аз разочарована от отговора му го попитах с какво аз съм по-различна от другите граждани и защо избирателно преценява кого да накаже. Г-н Паланкасов ехидно се усмихна и ми отговори: "По закона на риска преценявам на кого да напиша акт и на кого не! Явно днес нямате късмет и на вас се е паднало".

Аз учудено го попитах какво означава този закон и дали това е някой нов закон, въведен в полицията. Г-н Паланкасов гневно ме погледна и започна да крещи по мен да се махам и да не му задавам повече въпроси, докато ме блъскаше по пътното платно докато минаваха коли. Майка ми се притече на помощ, но той започна да блъска и нея и да проявява жестока агресия към нас.

Аз уплашена започнах да викам за помощ, защото почувствах страх и паника от това неадекватно отношение на полицаите. Майка ми помоли най-любезно г-н Паланкасов да спре да я блъска в гърдите, тъй като е болна от рак на гърдата и до преди няколко часа е била на химиотерапия. Г-н Паланкасов насмешливо ѝ отговори, че изобщо не го вълнува.