Трихограмата е най-полезният биоагент за борба с вредни насекоми. Това заяви на пресконференция в Добрич проф. д-р Вили Харизанова, декан на факултета по растителна защита и агроекология в Аграрен университет – Пловдив, предаде кореспондентът на Радио "Фокус" – Варна. Проф. Харизанова е ентомолог и преподавател в сферата на биологичната растителна защита, която се занимава основно с използване на паразитни и хищни видове насекоми за борба с други вредни насекоми. Трихограмата има около 450 различни вида. Предпочита яйца на вредни пеперуди. Снасят собствените си яйца в тях, в резултат на което яйцата на вредните пеперуди загиват и от тези яйца излитат паразитчета, биоагенти, полезни насекоми или трихограма от следващо поколение. На полето в България развиват 12 - 13 поколения, посочи специалистът. Имаме 16 - 17 вида местни трихограми, но плътността от тези местни представители не е достатъчна, особено при монокултурно производство на огромни земеделски площи, посочи проф. Харизанова. Особеностите налагат прилагането на метод, наречен сезонна колонизация, като за тази цел се използва промишлено произведена трихограма, в големи количества. Тя с помощта на новите технологии, като дронове например, може да бъде равномерно разпръсната по цялата площ. Така се постига по-голяма ефективност при борбата с вредители по посевите. Действието на трихограмата е с широк спектър, по думите на специалиста, но тя предпочита вредители, които снасят своите яйца на групи. От този вид вредители са ливадната пеперуда, която тази година създава проблем на добруджанските земеделци, както и царевичният стъблен пробивач. По думите на проф. Харизанова този период на годината е точният момент за с третиране на трихограма срещу тези вредители. Ненавременното вземане на мерки предвид спецификата на вредителите ще прехвърли проблема в следващата година, като е трудно да се предскаже какъв обем от земеделска продукция ще бъде увреден и кога би бил пикът на масовото нашествие на ливадна пеперуда. Най-предпочитана храна за нея са земеделските култури. Тя е мигриращ вид и през 80-те години има описан случай на масово намножаване в съседна Сърбия. Със затопляне на климата специалистите очакват всякакви промени в поведението на насекомите, отбеляза проф. Харизанова. Тя допълни, че сега се наблюдава каламитет, но остава отворен въпросът дали следващата година няма да е по-висок. Затова е необходимо адекватно предприемане на мерки от всички заинтересовани страни - държава, земеделци, лаборатории.



Жулиета НИКОЛОВА