Около 6500 екипа на спешната помощ от цялата страна се обучават за придобиване на теоретични и практически знания и умения в областта на спешната медицина за справяне с различни критични състояния. Това съобщи пред журналисти в Смолян проф. д-р Николай Младенов - главен координатор на експертния съвет по Спешна помощ, който участва във форум на тема: "Съвременни аспекти на Спешната помощ в Република България – предизвикателства и възможни решения", предаде репортер на Радио "Фокус“ - Смолян. Около половината от екипите на спешната помощ вече са преминали обучението, което е част от проекта за модернизация на спешната помощ в страната. Проф. Младенов припомни, че преди години спешните екипи в страната са били 7300, а сега са 6500. "Те се обучават да надграждат знанията си, защото спешната медицина се развива непрекъснато. В презентация, която представих в Смолян има неща, които хората не може да си представят, че съществуват. Става въпрос за нови медикаменти, апаратури и подходи. Идеята е да запалим искрата и оттам да лумне огъня и да вървим към промяна. Ние се опитваме тези новости да останат поне като отпечатък в тяхното съзнание, с идеята евентуално този отпечатък после да стане реалност“, поясни проф. Младенов. Той уточни, че показват златни стандарти, тъй като не можем да бъдем съизмерими с Германия и с Израел, защото всяко общество представлява някаква степен на зрялост. Опитът е да се покаже онова, към което те вървят, за да може ние да се опитаме полека да вървим в тази посока, каза главният координатор на експертния съвет по Спешна помощ.

По думите му, спешната помощ в страната не може да съществува в този вариант, в който е в момента. "Опитите да се създаде авиомедицински транспорт е ценно, но на първо време ние трябва да се научим да ходим по земята. Двете неща са един взаимен процес, който трябва да върви успоредно и да се учим в крачка“, посочи проф. Младенов. Той допълни, че трябва да се създаде една добра равномерна медицина в цялата страна, а не само в големите градове. "Би трябвало всички задружно да го направим това нещо и то да се случи. Има един съществен подход при решаването на проблема. Трябва да се постави една стратегическа цел, която да кажем, че е за 10-20 години, че трябва да се постигне. Трябва да се създадат отбори, които да изпълняват тези цели лека-полека и да и изпълват със съдържание. Тези, които ще работят в това направление, трябва да носят съответната отговорност. Ако човек е откровен, казва ги нещата такива, каквито са, хората ще му повярват и нещата ще се случат“, обясни проф. Младенов.

Той допълни, че и архитектурно трябва да се променят нещата, защото не може спешните центрове да представляват това, което са в момента. "Те трябва да изглеждат съвсем по друг архитектурен начин. Има стандарти за изграждане на такива центрове по света. По проекта за модернизация на спешната помощ ние трябваше да се опитаме да запазим това, което го има. От една страна да се купят 400 нови линейки, от друга страна тези центрове, които се рушат да бъдат възстановени. До създаването на нови центрове, трябва да съществуват старите, те да не бъдат унищожени, а да функционират. Целта ни е да реновираме вече съществуващите центрове“, каза още проф. Младенов. За пример той посочи, че създаването на един голям център от 2000 кв. м преди 7-8 години е струвал около 20 млн. долара, без да е добавена цената на апаратурата. Спешната помощ, не може да бъде закрита, а полека на най-невралгичните части в държавата да се създадат три нови центъра и да се покаже как трябва да изглеждат и постепенно тези неща да започнат да се пъпкуват и да се създаде новата концепция ако правителството развие това направление за създаване на нов вид визия на спешните центрове, обясни проф. Младенов.

Той апелира разпокъсаността да се премахне. "Дори пациента върви интегриран – той се върви със състоянието, парите и с медицинската документация. Това е един интегриран процес и вие трябва да получите отпечатъка на тези три процеса, които вървят. Затова колкото повече се интегрираме, колкото повече окрупняване нещата, толкова по-добре“, каза още проф. Младенов.

Нели ГЕРГЬОВСКА