"Този своеобразен план на четирилистник е без аналог на север от Балкана, а в раннохристиянския свят от Северна Африка до Кримския полуостров и от Рим до Армения църквите с тази форма от ІV до VІ в са само около 15“, посочва проф. Атанасов. Установени са почти напълно плана и размера на тетраконхата. Археолозите считат, че е била с купол с диаметър около 10 м. Входът към притвора е бил рамкиран с мраморни корнизи, като мраморът е навсякъде в този храм. Над 150 фрагмента прозоречно стъкло са свидетелство за светлината, която е обливала интериора й, допълва проф. Атанасов.
Този сезон бяха проучвани също северната порта, базилика № 2 и тунела към цистерната. Находки, като керамика с много добро качество, монети, кости на преживни животни, стъклена посуда ще помогнат лесно да бъде установен
©
а хронологията на обитаване на крепостта, според Марин Роде от университета в Страсбург и представител на френското Министерство на културата. В археологическата експедиция участваха специалисти от България, Франция и Канада. Повече от половин месец специалистите бяха подпомагани в работата и от местни хора, от добруджанските села Абрит, Добрин, Дяково и Крушари.Уникалността на четирилистната църква при Залдапа е провокирала организирането на международен форум в края на ноември и началото на декември тази година във френския град Лил, където основна тема ще бъде именно този вид религиозни градежи.
Жулиета НИКОЛОВА