Приключи традиционният поход, посветен на подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В инициативата, която се провежда за девети път и е под патронажа на областния управител Анатоли Станев, тази година се включиха рекорден брой участници. Близо 400 патриоти и ентусиасти участваха в различните етапи от похода. Това съобщават от пресцентъра на Областна администрация Русе.

По-голямата част от тях присъстваха на историческите беседи и възстановки. Припомняме, че всяка година походът започва с отдаване на почит пред паметника на брега на Дунав, който е издигнат край село Новград, община Ценово. Той е на мястото, където през 1868 г. четата е стъпила на българския бряг. След това участниците в похода преминаха по бойния път на четниците край Хаджидимитрово, Караисен, Вишовград и Канлъдере. Тридневният поход, който започна в петък, приключи под връх Бузлуджа с възстановка на последното сражение на четата.

Тази година специално внимание бе отделено на живота и делото на двама от участниците в четата – Димитър Момчилов и Атанас Боздуганов. Професор Антоанета Момчилова от Русенския университет "Ангел Кънчев“, която е правнучка на Димитър Момчилов, разказа малко познати исторически факти. Димитър Момчилов е един от 4-мата русенци, които са били заловени живи при битка във великотърновско и са доведени в Русчук, където били обесени заедно ранения войвода Стефан Караджа.

По време на похода се проведоха и рецитали. Сред тях бе и стихотворение на Иван Кънчев и Лилия Георгиева, която е експерт в Областна администрация – Русе.

Традиционно инициативата се организира от Областната управа в Русе с подкрепата на Сдружението на областните управители на Русе, Община Ценово, както и туристическите дружества в региона. Участниците в похода получиха грамоти от заместник областния управител Детелина Ачева.

През лятото на 1868 г. войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа застават начело на чета от близо 130 човека. Предварителният план предвижда след прехвърлянето на българска земя да бъде обявено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително движение.

След като приключва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, прехвърлят се на малък остров на река Дунав и оттам на 18 юли със закрита гемия достигат до българския бряг. Мястото на преминаването е западно от устието на река Янтра при "Бостанската кория“, в близост до местността "Янково гърло“. Тогава околният терен е представлявал блатиста низина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на река Студена. Тъй като още при дебаркирането са забелязани от турците, войводите провеждат военен съвет, на който е решено да не се обявява въстание, а да се прекъсне телеграфа между Русе и Свищов, и възможно най-бързо да се достигне Балкана.