Кюстендил има своя участник на биеналето за съвременно изкуство в Пловдив. Художникът Евгени Серафимов, ръководител на школата "Новите майстори“ е един от творците, чиито проект е одобрен за участие в международния форум, представящ съвременните тенденции в развитието на визуалните изкуства в контекста на променящия се свят и културни възприятия. 

В интервю за "Фокус“ Евгени Серафимов посочи, че триметровата му авторска инсталация носи името "Жътва“. Тя е разработена на основата на тазгодишна тематична рамка на биеналето -  "Еко митология на съзнанието".

Стъклена полусфера с вместимост 14, 358 кубични метра е запълнена изцяло със слама. Търси се изначалния контраст между сламата като природен селскостопански материал и урбанизирания градски пейзаж. Сферата отдалече прилича на копа сред полето и само идеалната полусферична форма намеква за евентуална артистична манипулация.

При доближаване към полусферата зрителят е приканен да открие един шестостенен визуален отвор(дължина на едната стена 40 см.), който стои в основата на "копата" и увлича окото да потърси навътре сред сламките неговото продължение. Това може да се случи единствено ако зрителят се наведе ниско до земята. Тогава сред калейдоскопа от сламки в края на 3-метровия тунел, високо на върха на купола зрителят вижда светещото изображение на "Пеещи жътварки" на Майстора.

Повтаряйки движението на жътварите, превиване към земята, зрителят става един съвременен визуален жетвар чиято награда е зърването на митологичните пеещи жътварки сред стъблата на житото.

В днешно време градове като Пловдив са продукт на глобалната урбанизация и се разрастват във всички посоки, покривайки земята с пластове бетон и асфалт и лишават от смисъл по този начин нейната основна характеристика – плодородието. В градовете се концентрира огромна част от населението, като ритъма на града изважда хората от естествения природен цикъл, от сезони и свързаната с тях трудова дейност. В утопична фантазия през август в Пловдив богатата почва би давала жито и би вървяла жътвата. Съвременния човек все по-често възприема света само визуално, през дистанцията на стъкления екран, а природата е "организирана", "обезопасена" и често пъти "синтетична" и превърната в декорация.

"Моята концепция предлага на съвременния зрител една идеализирана, метафорична абстракция. Едно лятно митологизирано преспапие, което да се опита да провокира разговори за връзката с природата, със земята, със самия себе си“, каза Евгени Серафимов.

Няколкостотин светодиодни солара покриват повърхността на полусферата и постепенно светват при смрачаване, създавайки илюзията за романтични летни светулки сред сламките и усещане за лятно звездно небе.