Преподаватели от Икономически университет – Варна участваха в конференция на тема: "Бъдещето на финансовата интеграция на ЕС: Разширяване на еврозоната и създаване на цифрово евро“, организирана в Европейския парламент в Брюксел от българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП д-р Емил Радев. Във форума се включиха представители на европейски и национални институции, университетски преподаватели и експерти.

Модератор на форума беше проф. д-р Андрияна Андреева – преподавател в катедра "Правни науки“ и областен управител на Варненска област, а ректорът проф. д-р Евгени Станимиров бе сред поканените да изразят позиция заедно с:

- Марейд Макгинес – еврокомисар по въпросите на финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари;

- Паскал Донаху – председател на Еврогрупата;

- Петър Чобанов – подуправител на Българската народна банка;

- Рейнхард Фелке – директор в ГД "Икономически и финансови въпроси“ към Европейската комисия;

- проф. Гюнтрам Волф – директор на германския Съвет за външни отношения;

- Даниел Грос – директор на Института за европейска политика към италианския университет "Бокони“;

- Андрей Новаков – член на Европейския парламент (България);

- Желяна Зовко – член на Европейския парламент (Хърватия);

- Едуар Фернандез-Боло – член на Надзорния съвет на Европейската централна банка;

- Александра Маниати, старши политически съветник по киберсигурност в Европейската банкова федерация.

При откриването на конференцията д-р Емил Радев изтъкна, че пълноправното членство в еврозоната ще допринесе за повече сигурност и предвидимост в икономиката ни. "Това улеснява вземането на дългосрочни решения, стимулира инвестициите и в крайна сметка създава условия за повишаване на заетостта и доходите“, категоричен бе евродепутатът. Според него еврозоната е доказала във времето, че дава стабилност и има силата да преодолява сътресения. Присъединяването на страната ни ще донесе еволюционни, а не революционни промени, тъй като членството в еврозоната е избор, който сме направили още с влизането си в ЕС, а нашият лев отдавна е фиксиран към еврото и подготовката на страната ни за изпълнението на изискванията отразява системната и упорита работа на редица български правителства. Отчитайки напредъка ни по пътя към еврозоната, д-р Радев припомни, че само преди дни бе одобрен дизайнът на българските евромонети. "Българските символи върху тях доказват, че ще бъдем равностоен партньор и оборват безпочвените антиевропейски мантри на популистите, които представят приемането на еврото като заплаха за суверенитета ни“, заяви евродепутатът. По повод страховете от поскъпване на стоките и услугите при присъединяването ни към еврозоната той увери, че временната мярка за двойно обозначаване на цените – в съответната национална валута и в евро, ще помогне за ограничаване на спекулата. "Статистиката сочи, че никъде в страните членки не е предизвикан значим дългосрочен ефект на повишение в индексите на потребителските цени. За разлика от други държави, които вече са част от еврозоната, ние ще се присъединим при сегашния фиксиран курс, който е пределно ясен и неотменим“, поясни д-р Радев. Според него въвеждането на еврото ще улесни движението на хора, стоки и капитали, таксите за банковите преводи ще паднат, лихвите по заемите ще се понижат, по-лесното сравняване на цените между държавите членки ще се отрази положително върху конкуренцията.

Позитивите от членството бяха потвърдени и от евродепутата Желяна Зовко, която в ЕП представлява Хърватия – последната държава членка на ЕС, присъединила се към еврозоната. Сред положителните ефекти от присъединяването на балканската страна тя посочи падналата до 2,4% инфлация, рекордното увеличение на БВП, намалените разходи за лица и фирми.

Обобщавайки дискусията, ректорът на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров определи присъединяването ни в еврозоната като логично и естествено продължение на валутния борд, което би дало на България институционална среда за ефективно контролиране и регулиране на процесите и писта за по-бързо развитие. Според него именно чрез валутния борд за нас еврото е "котва и резервна валута, независимо че все още не сме физически в еврозоната“. Другите акценти в неговото изложение бяха:

Еврозоната безспорно осигурява много възможности за по-добра интеграция и търговия.

Валутният борд дава ограничения във връзка с харченето на средства и с формиране на дефицити, което дефинира неговата положителна роля. Но паралелно с нея е естествен ограничител на растежа.

Много хора не разбират функцията на валутния борд, а други погрешно отъждествяват Еврозоната с еврото.

Разговорите за еврото в България често са нелепи, защото не се разбират функциите на парите. Една валута сама по себе си е фикция (левът е фикция, еврото е фикция).

Приемането на еврото присъединява България към определена общност.

България трябва да осигури фискално пространство и да има куража да продължи със структурните реформи от първи порядък (свързани с количествени показатели и параметри), но най-вече такива от втори порядък (при които се търси качество и ефективност и повишаване на потенциала на БВП).

Динамиката на средата (технологична, икономическа, социална) е толкова висока, че системите остаряват морално и то с висока скорост. Това налага нови принципи и дизайн на системите и изисква структурни реформи на база модел.

Очакваме доклада на Европейската комисия за изпълнение на критериите за присъединяване на България към Еврозоната, но … стойностите на инфлацията са високи.

Остава да бъде решен още един деликатен въпрос в България, свързан с намиране на подходяща форма за комуникиране на процеса на присъединяване.