Преглед на основните теми в старозагорския печат
© Pixabay.com
Досегашната постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо Сергей Зоненко, съпругата му, литовската гражданка Олга Гелдке, и сина им, професионалния тенисист Вениамин, бе изменена в парична гаранция от 10 000 лв. за всеки един от Апелативен съд - Пловдив, на 16 декември. Броени дни преди това Старозагорският окръжен съд за пореден път отказа промяна на мярката с аргумента, че досъдебното производство е в начален етап и че има реална опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление.
В Пловдив съдът обаче заяви, че опасността за това е минимална, освен това Зоненко и Гелдке имали сериозни здравословни проблеми, които се нуждаели от специализирана помощ.
"Клиентите ми не разполагат с необходимата сума за определената гаранция, имах разговор с дъщеря им, която живее в Русия, че ще направи всичко възможно да осигури парите. Кога точно ще се случи това не се наемам да гадая!", коментира адвокатът на семейството. И при това съдебно заседание в залата е присъствал представител на руското посолство у нас.
Припомняме, че чужденците, които години наред са работели по трудови договори с казанлъшката оръжейница "Арсенал", бяха арестувани при спецакция на МВР и ДАНС на ГКПП Кулата на 3 октомври, тогава от автомобилите им бяха иззети веществени доказателства за евентуален технически шпионаж. Според адвоката им липсвали дори косвени данни за кражба на технология от учения във времето, когато е бил назначен за ръководител на направление "Комулативни боеприпаси" в казанлъшкото дружество. Самият проф. Зоненко е категоричен, че до компютъра му достъп е имал всеки един от служителите през времето, в което до 17 септември т.г. е бил в неплатен отпуск.
Първоначалното досъдебно производство бе образувано от Районна прокуратура - Казанлък, по членове 119 и 233 от НК, но още същия ден то бе прехвърлено към Окръжна прокуратура - Стара Загора, която образува и досъдебно за "теч на информация" и започна разпити на служители от МВР и ДАНС. Професор Сергей Зоненко има множество разработки, в това число и в областта на комулативните снаряди, в България той е от 8 години, преди това е работел за световноизвестна руска фирма за производство на съвременни боеприпаси. Дисертационният му труд е бил посветен на безопасността на ядрените реактори.
"УМБАЛ "Киркович" прогнозира печалба от 8.9 млн. лв.“ е друго заглавие от страниците на вестника. За очаквана годишна счетоводна печалба от 8.9 млн. лв. съобщиха от ръководството на най-голямата болница в Старозагорска област УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович". При прогнозни годишни приходи от 47.6 млн. лв. очакваните разходи са в размер на 38.7 млн. лв. Според изпълнителния директор на почти стопроцентовото държавно здравно заведение проф. д-р Йовчо Йовчев, към средата на декември задълженията към доставчици са били 7.259 млн. лв., като е регистрирано намаление с 13.294 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. През 2021 г. през УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" са преминали 24 700 пациенти, като в 1920 от случаите те са били здравнонеосигурени. В условията на коронавирусната пандемия са разкрити 114 ковид легла, а броят на пациентите с това заболяване е бил 2 900. Постигнато е средно възнаграждение за лекарите от 2 900 лв., на медицинския персонал от 2 160 лв., а за останалите служители - 942 лв. Тенденцията за развитие през 2021 г. е насочена към увеличение на основните месечни заплати на работещите, като от 1 февруари 2021 г. е направено поредно повишаване на основните месечни заплати на работещите в дружеството. От 1 юли основните месечни заплати за длъжността на началник на клиника е 1700 лв., а трудовите възнаграждения на началниците на отделения са 1500 лв. След проведени конкурси за старши медицински сестри основните заплати на заемащи съответната длъжност са в размер на 1050 лв., като допълнително са осигурени възнаграждения за придобита специалност и квалификация.
"Ще излъже ли Кирил Петков миньорите?“, четем още в днешния брой. "България ще направи промени в Плана за възстановяване и устойчивост." Това обяви министър-председателят Кирил Петков след срещата си с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел в края на миналата седмица. Той е подчертал, че дори преработването на документа да отнеме две или три седмици, по-важното е работата по него "да бъде свършена прецизно, за да се гарантира използването на средствата по най-добрия целеви начин". По време на визитата си в Брюксел Кирил Петков е обсъдил Плана за възстановяване и устойчивост и със зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис. Какви ще бъдат промените в Плана, по който страната ни се надява да получи 12.6 милиарда евро за възстановяване от ковид кризата, и какви инструкции е получил българският министър-председател към момента не е известно. Планът за възстановяване беше внесен в ЕК на 15 октомври, след като служебното правителство в продължение на 5 месеца редактира оставения в наследство вариант от правителството на Борисов. Най-голямата редакция за комплекс "Марица изток" беше свързана с вкарването на парогазова централа, която да замени производството на ел. енергия от въглища на държавната ТЕЦ "Марица изток 2", както и изграждане на ново държавно предприятие "Конверсия на въглищните региони", уж за осъществяване на дейности по рекултивация, но пък към което да бъдат прехвърлени активите на ТЕЦ 2 и "Мини Марица-изток" ЕАД заедно с прилежащата инфраструктура и земя!? Записана беше и дата за затварянето на въглищните централи - 2038 г.
В началото на декември обаче Планът за възстановяване и устойчивост беше върнат за корекция в България. Първоначално бившата депутатка от ИТН Мика Зайкова съобщи по БНТ, че Планът е върнат с 43 забележки, но впоследствие се оказа, че ЕК е изписала 44 страници с общо 207 забележки.
От писмото на ЕК до тогавашния вицепремиер Атанас Пеканов, разпространено от "24 часа", става ясно, че мерките в енергетиката са сред основните забележки на Брюксел, че ЕК изобщо не е доволна от текстовете за закриването на въглищните централи. "Срокът за затваряне на въглищните централи не е достатъчно амбициозен. От сегашния план разбираме, че процесът трябва да бъде завършен ориентировъчно до 2038 г. Отбелязваме, че съседните държави-членки в подобни ситуации имат по-амбициозни срокове", пише ЕК. В писмото се посочва още, че държавата трябва да гарантира, че ако има кроссубсидиране (между отделни предприятия) в рамките на Българския енергиен холдинг, то трябва да е подчинено само на целите на зеления преход (което значи например, че не бива да се подпомага ТЕЦ "Марица изток 2").
Успоредно с "препоръките" от Брюксел, на свой ред новият вицепремиер по климатичните политики и министърът на околната среда Борислав Сандов даде пространствено изявление, че въглищните мини трябва да бъдат затворени, а ТЕЦ-овете да продължат работа с други източници, различни от въглищата.
Каква нова редакция на българския План за възстановяване и устойчивост ще направи правителството на Кирил Петков буквално е трудно да гадаем.
Медията ни обаче припомня, че на 13 септември на среща с миньорите в Раднево бяха Кирил Петков и Асен Василев (тогава в качеството им на служебни министри). И пред погледа на всички присъстващи те подписаха Декларация на Инициативния комитет "Марица изток", чийто текст гласи дословно:
"Чрез положения от мен подпис изразявам своето категорично искане: За запазване работата на комплекс "Марица изток" на въглища, осигуряващ хиляди работни места, енергийна независимост и национална сигурност на РБългария до изчерпване на количествата; За преразглеждане позицията на България пред ЕК относно поетите ангажименти по "Зелената сделка"; За включване на централите от комплекс "Марица изток" в Плана за възстановяване и устойчивост чрез въвеждане на нови иновативни технологии за работа на въглища".
Та, затова е настоящото ни питане: Кирил Петков в качеството си на министър-председател ще се отрече ли от подписа си под натиска на Брюксел. Тоест ще предаде ли миньорите?