"Старозагорски старейшини дадоха на заден ход за име на улица" е водещо заглавие във вестник "Старозагорски новини". Две седмици след като старозагорските старейшини гласуваха малка уличка в квартал "Кольо Ганчев" да бъде кръстена на легендарния футболист Петко Петков, на предстоящото на 16 декември заседание на местния парламент от Комисията по култура, туризъм и вероизповедания предлагат решението за наименованието да бъде отменено. Във входираните мотиви е упоменато, че приетото решение е провокирало обоснована обществена реакция, че името на бележития спортист и футболна легенда не е подходящо за именуване на въпросната уличка. Отчита се още, че по темата не е проведен адекватен обществен дебат, както и фактът, че предложението не е било обсъдено задълбочено заради проведеното заседание онлайн. "Намираме, че на името на бележития спортист и футболна легенда Петко Петков трябва да бъде именувана улица или друг обект, които имат връзка със спорта и конкретно с футбола, на който спорт бе посветил живота си известният наш съгражданин", се казва още в мотивите. В проекторешението се предлага същата уличка в крайния градски квартал да носи занапред името на национал-революционера Минко Атанасов Минев (1848-1932), който има определени заслуги за възстановяване на града след опожаряването му през Руско-турската война и за издигането му като кмет през периода 1911 - 1913 година. Минко Атанасов Минев е родом от Стара Загора, възпитаник на Светиниколското училище, в периода 1869 - 1874 г. учителства в с. Арабаджиево (дн. Коларово), където се сближава с поп Минчо Кънчев и е посветен в делата на революционния комитет на селото. През 1874 г. е учител в съседното село Ахиево (днес Бъдеще), където развива активна революционна и обществена дейност. По негова инициатива се създават акционерни "земледелски" дружества, които оказват финансова помощ на местните селяни. През септември 1875 г. организира чета с въстаници от селата Ахиево и Памукчии и с нея поема към Стара Загора. След погрома на въстанието е арестуван и прекарва няколко месеца в затвора. През януари 1876 г. е освободен, но е лишен от право да учителства и известно време се занимава с търговия в Стара Загора, Велико Търново и Свищов. След Освобождението се включва в обществено-политическия живот в града и участва активно в неговото възстановяване. Работи като просбописец и чиновник в административни и държавни учреждения в Стара Загора. Минев е сред учредителите на т. нар. "Ученолюбиво дружество", което изнася първите театрални представления в града след Освобождението. Член е на училищното настоятелство и на Околийския съвет по уреждане на църковните дела. В периода 1884 - 1886 г. е главен бирник в Хасково, след което се завръща в родния си град. Член на Народната партия. Народен представител в IV Обикновено народно събрание. По време на Стамболовия режим (1887-1894) емигрира в Турция. След завръщането си работи в Старозагорското финансово управление и като адвокат. В периода 1911 - 1913 г. е кмет на Стара Загора. Осигурява прехраната на града по време на Балканските войни. По време на неговия мандат се подобрява водоснабдяването на града, извършват се залесителни работи на хълма Чомлека, построяват се сградите на градския театър и на музея с библиотеката.

"Кметовете на селата от община Стара Загора ще получат 13-а заплата. Заслужено!" е друг акцент в броя. Подзаглавието на материала гласи: "Предложението е на общинския кмет Живко Тодоров за постигнати добри резултати". Да бъде изплатена по една основна месечна заплата като допълнително възнаграждение за постигнати резултати на кметовете на кметства в община Стара Загора. Това гласи предложението на общинския кмет Живко Тодоров, което предстои да бъде гласувано на предстоящата на 16 декември сесия на Общинския съвет. Де юре предложението е обосновано според действащото законодателство - ЗМСМА, Закона за държавния бюджет на Република България, както и постановление на Министерски съвет от 14 април 2010 г. Де факто причина е отговорността, която поеха и реализираха кметовете и кметските наместници от селата за безпроблемното протичане на три избора за народни представители, плюс този за президент за РБългария тази година, в условията на сложна епидемична обстановка.

"Всичко това доведе до по-голяма ангажираност и натовареност на представителите на местната власт. Въпреки това кметовете по населените места отговорно изпълняват и поставените цели за по-качествено и ефективно обслужване на гражданите и организациите", се казва още в мотивите на Живко Тодоров. Очакването е, че всички представители в Общински съвет Стара Загора ще подкрепят предложението.

"Евродепутат Андрей Новаков: 43 забележки в Плана за възстановяване е дипломатичният брюкселски начин да кажеш, че трябва да си напишеш задачата отново" е озаглавено интервю, поместено в изданието. Българският евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ коментира пред "Старозагорски новини" рисковете, които произтичат от върнатия за преработка стратегически документ.

- Г-н Новаков, Европейската комисия върна за преработка Плана за възстановяване и устойчивост, който България внесе в средата на октомври. От Брюксел излязоха с 43 забележки по отношение на документа. Кои са големите недостатъци в българския план?

- Изключително тревожен е фактът, че вече със сигурност ще загубим авансовото финансиране до края на годината. Надеждите са тези 1.6 млрд. лв. да бъдат предоставени на страната ни през лятото. Онова, което бъдещото правителство трябва да направи, е да стартира определени дейности с държавни пари, за което впоследствие ще получи договореното подпомагане. Това означава, че българската страна трябва да бъде безупречна. Този изпреварващ старт е важен, за да не се забавим допълнително на фона на страните-членки, които вече имат авансовото финансиране. За съжаление, дори тази работа към момента не се прави. Това поведение е необяснимо. Ситуацията е тревожна, тъй като идва тежка зима, а това бяха жизненоважни за хората пари.

- Виждате ли опасност страната ни в създалата се ситуация да загуби част от предвидените близо 13 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост?

- Не бих казал, че има подобна хипотеза. Надявам се, че още през лятото авансовото плащане ще бъде уговорено. За да се стигне до подобна загуба, би следвало да видим твърде продължително бездействие от страна на управляващите. Ще отбележа обаче, че загубеното време през последните 6 месеца също бе напълно недопустимо. Предишното правителство изготви план, които имаше нужда от леки козметични доработки, за да бъде приет. Постепенно и изискванията на ЕК започнаха да се променят, когато бе видян хаотичният подход, който имаше служебното правителство заради своята силно надценена компетентност. Не мисля, че планът, който правителството на ГЕРБ изготви още през април и в началото на май, би имал 43 забележки. 43 препоръки е дипломатичният брюкселски начин да кажеш, че трябва да седнеш и да си напишеш задачата наново.

- Как превеждате тези забележки от европейски на български език? Какво трябва да видим между редовете на Плана?

- Трудно ми е в момента да не се сравнявам с другите държави. Ето пример с Румъния и Гърция, които вече се възползват от финансиране. Една от причините това да се случи е, че има приемственост. Да, в двете страни станахме свидетели на смяна на политическите сили, които управляват, но следващите не встъпват в длъжност с мисълта, че летоброенето започва с тях. Стъпваш на доброто, което е направено до момента, променяш онова, което смяташ, че трябва да се коригира и надгради. Подходът за преработката на българския План за възстановяване беше сгрешен. Наново, на бял лист хартия да започне да се пише план, който в крайна сметка се оказа толкова добре подготвен, че беше съсипан от критика. Преводът е много ясен - работата е меко казано недобре свършена.

- Сгреши ли ГЕРБ, че не внесе българския документ още в началото на месец май?

- Не мисля, че има грешка в това. Тогава имаше потребност от това нови хора да действат по нов начин. Включително и с Плана за възстановяване и развитие. Държавно и отговорно бе предишното правителство да го подготви и да го остави на следващите, които да го прегледат и внесат в ЕК. Действително беше по-правилно ГЕРБ като управляваща партия да не входира своя План в заключителните дни на отминалото управление. Ще отбележа обаче, че документът така и не беше внесен за разглеждане в Народното събрание. Мнозинството тогава можеше да го направи, ако имаше желание.

- Сега, когато виждаме забележките по Плана в частта с енергетиката, не става ли пренебрежимо малка възможността за отлагане след 2030 г. на закриването на производството на ел.енергия от въглища в България? Обречено ли е то?

- Ако зависи от мен, отговорът е не. Какво точно са договаряли настоящите управляващи ми е трудно да гадая. До преди 6 месеца не се усещаше такъв силен натиск от ЕК за затваряне на производството на електроенергия от въглища. Ясно е, че има нужда от промяна, за да продължи България по пътя на трансформацията към зелена енергия и чисти източници. Такива крайни ултиматуми до преди 6 месеца мога да кажа, че не е имало. Да не забравяме, че половината от енергията у нас се произвежда от въглища. Не съществува методология, при която за 2 години да подмениш подобни базови мощности. Затова трябваше с по-твърд тон и аргументи да се убедят експертите и ръководителите в Брюксел, че страната ни не може за 2 години да направи подобна крачка. Трябва да се работи за това България да получи дерогация, да имаме изключение от правилото, за да може, докато се изграждат новите мощности, да се ползват старите, но без да бъдат заплащани за тази цел глоби.

- Виждаме обаче категоричния тон на Брюксел по отношение на въгледобива...

- На мен не ми е известен нито един официален документ от ЕС, в който да е записана конкретна дата за закриване на подобен тип производство. Аз и днес не съм съгласен със зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс. Очевидно от негова страна има неразбиране към ситуацията в страните от Югоизточна Европа и как крайните подходи по отношение на трансформацията ще доведат до повишение на цената на електроенергията. Това води след себе си до енергийна бедност. Затова крайните действия по отношение на прехода са неприемливи.