Софийския фестивал на науката е неизменна част и стои достойно в културния календар на столицата. Целта му е да позиционира науката като част от културата на един народ заедно с изкуствата. Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ председателят на Фондация "Красива наука“ Ивайло Славов.

Четиринадесетото издание на Софийския фестивал на науката ще се проведе от 9 до 12 май 2024 година в София Тех Парк. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката и в партньорството със Столична община.

По думите му програмата тази година е изключително богата – над 150 индивидуални събития в работилниците ще бъдат проведени в рамките на 4 дни. Традиционно програмата на Софийския фестивал на науката е разделена на два големи сегмента: единият е училищната програма, която се случва в дневните часове на първите два дни на събитието, където цялото съдържание е приготвено специално за посещението на учителите с техните класове или групи ученици. Вторият голям сегмент е насочен към общата, семейната публика, който се реализира в събота и неделя и вечерните часове на първите два дни. "Подготвили сме много интересни неща за тези две много добре сегментирани публики, които ще могат да видят в тези 4 дни на фестивала.“

Ивайло Славов сподели още, че фестивалът се разширява и вече се провежда и във Варна и Пловдив. От тази година започват и пътуващите фестивали, като всяка година ще бъдат посещавани два града, в които ще се правят еднодневни фестивали с най-доброто от програмата. "Тази година съвсем целенасочено сме избрали Северозападна България. Мисля, че те заслужават да стартираме тази програма оттам – градовете ще са Видин и Монтана. Амбициите ни са да можем да дадем достъп на възможно най-широк кръг от хора до българските учени и до това, което те правят и което е полезно за живота ни,“ обясни той.

Акцентите в програмата на тазгодишния Софийския фестивал на науката са свързани с теми за здравето, с космоса, промените в климата, технологиите. "Започвайки с Космоса, за нас ще е огромно удоволствие да приветстваме тази година на фестивала проф. Томас Хертог – белгийски космолог, работил повече от 20 години редом до Стивън Хокинг в Кеймбридж,“ разказа организаторът, като допълни, че проф. Томас Хертог ще презентира и новата си книга "За произхода на времето“ и гостите ще могат да получат и автограф от автора.

Някои от интересните гости на фестивала ще бъдат: проф. Николай Бобев, професор по физика в Католически университет Льовен, Белгия, който ще говори за струнната теория и за холографската теория. Д-р Ран Ли от Китайската академия на науките с темата за роля на телескопите за космически изследвания за изучаването на природата на тъмната енергия. От преподавателя и изследовател в парижкия университет "Сорбона“ и в Института по небесна механика и изчисляване на ефемериди към Парижката обсерватория Никола Рамбо ще разберем за подземния океан на сатурновата луна Мимас. На живо по видеовръзка ще се включи д-р Умберто Кампинс – професор по физика и астрономия от НАСА, който ще говори за пробите от астероида OSIRIS-REx. Ще има много интересен панел за астробиология – в който се изследва връзката между Вселената и живота, направен от българските учени генетикът и молекулярен биолог проф. Милена Георгиева, химикът проф. Милен Богданов, астрономът доц. Влади Божилов и биологът Петър Евтимов.

Един от силните акценти на програмата е този за климатичните промени, разказа още Ивайло Славов. "Чл.-кор. проф. дгн проф. Кристалина Стойкова ще говори за климатичните промени от гледна точка на геологията и геологическите данни за историческото развитие на тези изменения.“ Темата е важна и не трябва да бъде пренебрегвана на фона на всички събития, които се случват по света, смята той и добави, че точно затова темата е и много добре представена на тазгодишния фестивал от много добри български и чуждестранни учени, които ще представят своите концепции.  

"Една от най-важните ни цели е да позиционираме българските учени и научните институции, университети и институти като точки и места, на които хората могат да получат обективна информация във все повече разширяващата се дезинформация,  пропаганда и fake. Това са едни оазиси, към които можем да се стремим и да търсим там точната и обективна информация, която науката дава,“ подчерта председателят на Фондация "Красива наука“ Ивайло Славов.