Представиха любопитни факти за иконописното наследство на остров "Света Анастасия" край Бургас, предаде репортер на "Фокус". Наскоро бе направено проучване, за да се проследи съдбата на липсващи от острова икони, които са били спасени от износ преди повече от столетие от българския поет и общественик Райчо Райчев Вирсавиев. Въпреки неговата намеса, днес нито една от тези икони не остава на острова и така богатата колекция на манастира потъва в забрава.

Известното за иконописното наследство до момента представи доц. д-р Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата.

Той посочи, че най-старата част на манастирската църква е източната. "Построена е вероятно през XIII-XIV век. Проблемът с датирането на такъв тип паметници е голям. Проучванията са започнали през 60-те и 70-те години на XX-ти век, но не са достатъчни, за да се датира най-ранната постройка. Средната част е изградена в края на XVI-XVII век, но за нейната датировка също не можем да бъдем категорични. Западната част, притвора, галерията и параклиса от южната страна са съществували в началото на XIX век", посочи доцентът.

Иконостасът, който се намира там, датира от края на XVIII-XIX век. Той е направен за 5 царски икони, а от тях има запазени четири – на Богородица, на Свети Николай Чудотворец, на Свети Илия и на Света Анастасия. Всички са датирани от 1780 година, с изключение на последната, която е от 1789 година. В момента тя се намира в храм "Успение Богородично". Известно е, че всички тези изображения са дело на Димитър Зограф. "Прави впечатление, че липсва икона на Христос, но не е ясно какво се е случило с нея и дали изобщо я е имало", добави доц. Ванев.

По думите му има доказателства за това, че в края на 18 век манастирът на остров Света Анастасия се е намирал във възход.

"Поръчката на цял комплект икони точно от този зограф е свидетелство за възможностите на манастира. Дали е заради дарителите, или заради доброто управление от страна на игумена, но там са се събирали произведения на най-добрите зографи от този период, което за мен беше една от големите изненади", посочи доц. Ванев.

Най-старият епиграфски паметник там, който е запазен до днес и който става видим, благодарение на последната реставрация, гласи: "Обновлението на света Анастасия стана в годината 1574 година".

За самите икони до средата на XX век има много малко информация. "Църквата е преосветена през 1901 година от Сливенския владика, но, за съжаление, тогава това не води до възстановяване на духовния живот на острова и манастирът запада, но пък самия остров става притегателен център за хора на изкуството, интелектуални и общественици. Един от тях е Райчо Рачев, който спасява 12 икони от изнасяне. За съжаление, не знаем кои са точно те, но по описанието му разбираме, че са част от по-старите. Те обаче не са били на иконостаса", посочи доцентът.

През 1957 година на острова е сниман първият филм на Рангел Вълчанов – "На малкия остров". "Църквата и манастира, включително иконите са били използвани за декор. От снимките остават недоволни от Сливенска епархия заради подредбата на иконите в манастира, които са били разместени по време на снимките", посочи доц. Ванев.