В рубриката "Назад във времето" на Sofia24.bg ще ви покажем една снимка на столичен квартал, който към днешната дата е сред най-елитните в столицата. Традиционно тук апартаментите и къщите са с най-високите цени. "Лозенец" се намира на юг от центъра на София и обхваща пространството между булевардите "Евлоги и Христо Георгиеви", "Драган Цанков", "Пейо Яворов", "Никола Вапцаров" и "Арсеналски". Районът е обграден от големите паркове Борисова градина, Ловен парк и Южен парк и е в непосредствена близост до центъра на града. 

До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извънградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София. Всъщност това е бил безлюден район в покрайнините на София. В османските източници местността е наричана Корубаглар ("лозя в гори“) или Курубаглар ("сухи лозя“). През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на дружество "Работник“. Към 2007 г. са останали борови гори на запад от "Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорна) и Семинарията "Св. Иван Рилски“. Водната кула в момента е галерия.

По време на бомбардировките на София през 1944 г. квартал "Лозенец“ е засегнат сериозно. Тук са разрушени над 40 къщи, като са убити 19 души, а 76 са ранени.

Заселването на района започва с решение на правителството и на Столична община през 1921 г. След 1921 година Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци - македонски българи. Преселници от Ихтиманско също получават парцели тук, както и интелектуалци и пенсионирани военни. През 1928 г.. била изградена и ВиК мрежата. През същата година официално се оформят кварталите "Долни Лозенец“ и "Горни Лозенец“. Журналистическият квартал също се заражда на изток през средата на 20-те години на миналия век. 

В близост до пл. "Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев, Кръстьо Сарафов и други. Къщата на майстора на късия разказ се намира близо до Семинарията. Така "Лозенец" се превръща в място, където живеят много писатели и хора на изкуството. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т.нар. "Римска стена“ датираща от XVI век. Любопитно е обаче, че тя няма нищо общо с римляните, а религиозен османски паметник. Около този район е имало турски гробища. От 1950 г. там се намира пазарът "Старата стена“. 

В Горни Лозенец (на юг от бул. "Свети Наум“, преди "Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността "Кръста“ с построения в периода 1995 – 2005 г. храм "Св. Мина“. В самия център на Лозенец, над бул. "Св. Наум“, е правителствената резиденция "Лозенец“. На бул. "Драган Цанков“ 4 е старата телевизионна кула на София. Към днешна дата тук се намира сградата на Българското национално радио.

Православна енорийска църква в квартала е "Преображение Господне“ – на ул. "Ралица“ 2, а през 2018 г. е завършен и храмът "Въздвижение на св. Кръст Господен“, който се намира в местността "Кръста“, в градинката при кръстовището на булевардите "Черни връх“ и "Джеймс Баучер“. Софийският зоопарк също попада в пределите на жилищния квартал. Спортен комплекс Спартак, в който има и  басейн се намира на бул. "Арсеналски". В "Долни Лозенец" все още има предимно стари жилищни кооперации, като най-високите са на 4 етажа. В "Горни Лозенец" още от началото на 70-те години на XX  век се строят и високи жилищни блокове.Между "Долен Лозенец" и "Горен Лозенец" се намира стръмна ивица със силно наклонени улици. В този квартал се намират и някои от най-елитните столични хотели, както и два търговски центъра. Къщата музей на писателя Димитър Димов също се намира в тази част на София. 

Най-емблематичното заведение в този район е "Под липите", което е известно с това, че редовно е било посещавано от Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Сирак Скитник и други именити българи. Но по това време е носило името "Селект".