Посочиха с каква скорост са се движели загиналите пловдивски музиканти
©
На 29.06.2018 година пострадалият Николай Николов минал през Раковски да вземе колегата си Павел Дюлгерски и заедно да заминат за Русе, където имали концертно участие. Николов не се чувствал добре и помолил Дюлгерски да шофира автомобила му "Шевролет Епика“.
Времето било дъждовно. Когато навлезли в прохода "Хаинбоаз“, се движели се скорост 77 км/ч, при мокра пътна настилка, ограничена видимост и поредица от опасни завои. Максимално разрешената скорост за движение в участъка била 40 км/ч, сигнализирана с пътен знак.
На един от завоите Дюлгерски загубил контрол над управляваната от него лека кола. Плъзгайки се по платното, лекият автомобил се насочил към лентата за насрещното движение. Навлизайки също в завоя и възприемайки създадената от другия участник в движението ситуация, шофьорът на идващия в насрещната лента автовоз "Рено Премиум“ предприел намаляване на скоростта от около 65 км./ч. Аварийно спиране започнал едва когато в следващия момент лекият автомобил пресякъл осевата линия и навлязъл в насрещната лента, т.е. в тази на товарния автомобил.
Между двете превозни средства настъпил удар, който бил изцяло в лентата за движение на автовоза. Шевролетът се завъртял и се върнал назад. Водачът на товарния автомобил слязъл и се опитал да помогне на затиснатите в леката кола момчета.
Тъй като не говорел български език, помолил непознат да звънне на 112 за помощ. Пристигналият екип на Спешна помощ констатирал смъртта на пътника Николов, а водачът Дюлгерски бил откаран в болница в критично състояние. Въпреки оказаната медицинска помощ, Дюлгерски починал на 30.09.2018 г.
В Апелативния съд делото е образувано по жалби на родителите на пострадалите. Разгледа се задочно спрямо подсъдимия след отказа на правосъдните власти на Република Турция да организират призоваването му.
Подсъдимият е присъствал по време на разглеждане на делото от Окръжен съд - Стара Загора, като е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража“. След произнасяне на присъдата от първоинстанционния съд тази мярка е отменена.
Пловдивският апелативен съд споделя отчетените от Окръжен съд - Стара Загора смекчаващи вината обстоятелства – добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата заетост, че е създал семейство, за което се грижи, критичното му отношение към произшествието и изразеното искрено съжаление за случилото се.
Апелативният съд приема за смекчаващо обстоятелство и поведението на Калиман след ПТП-то. Той веднага е слязъл от камиона, за да помогне на пострадалите, помолил е непознато лице да се обади на телефон 112, тъй като не владее български език.
Друго смекчаващо обстоятелство е съпричиняването на катастрофата от страна на водача на лекия автомобил, който го е управлявал с превишена скорост от 77 км/ч при разрешена 40 км/ч, по мокра настилка при множество завои в прохода "Хаинбоаз“.
Апелативен съд Пловдив е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство и изминалия дълъг период от време - близо шест години от деянието.
Правилно първоинстанционният съд е оценил като отегчаващо обстоятелство факта, че подсъдимият е управлявал товарния автомобил със скорост, надхвърляща разрешената.
Апелативният съд приема, че смекчаващите обстоятелства надделяват над отегчаващите обстоятелства, което се отразява и на по-ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца. В тази връзка е намерил за справедливо определеното от Окръжен съд – Стара Загора наказание лишаване от свобода в размер на 4 години и 6 месеца, което с оглед проведената процедура по съкратено съдебно следствие, е намалено с една трета, като наказанието, което подсъдимият трябва да изтърпи е 3 години лишаване от свобода.
Споделено е и решението на окръжния съд за условно осъждане, за което при първоинстанционното разглеждане на делото е пледирал и наблюдаващият прокурор. Апелативният съд е обърнал внимание, че личността на подсъдимия не разкрива обществена опасност, която да обоснове вероятност от повторение на престъплението. Посочил е също, че се касае за непредпазливо престъпление, т.е. за престъпление, общественоопасните последици от което не са били предвиждани и съответно – желани.
Обърнал е внимание, че институтът по чл. 66 НК следва да се прилага, когато преди всичко поправянето на дееца може да се постигне по този начин. Приел е, че случаят отговаря на това изискване предвид превеса на смекчаващите обстоятелства. Заради наличието и на отегчаващите обстоятелства, правилно е определен максималният изпитателен срок от пет години.
Решението не е окончателно. Подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.