След широкия икономически център около София на картата се открояват пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив ("Пловдив-Марица-Раковски“), Варна ("Варна-Девня“), Стара Загора ("Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе ("Русе-Търговище-Разград“) и Бургас ("Бургас-Несебър“). Тези пет центъра видимо се отличават от останалите на картата, като във всеки един от тях живеят между 300 и 550 хил. души, броят на заетите е в рамките на 110–230 хил. души.

Това сочат данните на Института за пазарна икономика в свое изследване.

Център "Пловдив-Марица-Раковски“ се характеризира с висока степен на икономическо развитие, движено най-вече от силната преработваща промишленост в периферните общини и услугите в община Пловдив. През последното десетилетие в него се наблюдава най-бързият ръст на добавената стойност сред 16-те центъра в страната. Безработицата е ниска в почти всички общини, а заетостта е сред най-високите в страната. Ръстът на заплатите е по-бавен. Демографската картина в центъра е относително благоприятна в сравнение с останалата част от страната. Постиженията на учениците обаче са ниски, а на места има видими проблеми с неграмотността.

Икономическият център се състои от три ядра – общините Пловдив, Марица и Раковски, и широка периферия, в която попадат още 11 общини. Всички периферни общини са донори на работна сила на Пловдив, а в периферията на Раковски попада и община Брезово. Броят на хората, които пътуват всеки ден от периферията до град Пловдив за работа надхвърля 25  хил. Водещо място в това отношение заема Родопи, където 49% от заетите, или 6,6 хил. души, пътуват всеки ден до Пловдив, други 5,2 хил. идват от Марица, а 4,2 хил. души пътуват от Асеновград. Значителен източник на работници за по-малките ядра пък е самата община Пловдив, като 3,2 хил. души пътуват всеки ден до община Марица, други 850 – до Раковски. Общините Хисаря и Първомай са много близо до присъединяване към периферията на Пловдив, а спрямо предишното издание на изследването (2017 г.) центърът се е разширил с общините Брацигово и Брезово.

С произведена продукция от 20,1  млрд.  лв., или 36,4 хил. лв. на човек от населението, през 2021 г. "Пловдив-Марица-Раковски“ е вторият по мащаб икономически център в страната. Ръстът на добавената стойност в рамките на десетилетието е най-бързият сред 16-те центъра – 113%, най-вече в резултат на ускореното развитие на индустриалните райони.

Добавената стойност е концентрирана в община Пловдив (74%), като значителен дял имат и Марица (8,1%), Асеновград (3,6%), Родопи (3,5%) и Раковски (3,3%). Водещ отрасъл е преработващата промишленост с 39% от добавената стойност, следвана от търговията (20%), здравеопазването (8%) и строителството (6,1%). Най-големият работодател в центъра е УМБАЛ "Свети Георги“ с 2,7 хил. работници, следвана от "Либхер-Хаусгерете Марица“ с над 2 хил. служители, КЦМ и транспортната ПИМК с по 1,5  хил. наети. Лидер по приходи за 2021 г. пък е "Табако трейд“ с 930 млн. лв.

Ръстът на средната за центъра заплата от 2017 до 2021 г. е 49% и достига 1306 лв. брутно месечно, а на ниво община най-високите възнаграждения през 2021 г. са в Куклен (1549 лв. на месец) и Марица (1514  лв. на месец). Най-високите заплати в Пловдив са в бързо развиващия се ИКТ сектор (3262  лв. на месец), както и в здравеопазването (2335 лв. на месец), a в по-малките ядра по-високи възнаграждения предлага секторът на преработващата промишленост.

"Пловдив-Марица-Раковски“ има втория най-висок механичен прираст в страната след център "Кърджали“ – 8,5‰ през 2022  г. Важно е да се отбележи, че почти всички общини в състава му увеличават населението си в резултат на миграционните процеси; единствено Съединение и Куклен са с отрицателен механичен прираст (по –5‰), но всички останали са с положителна нетна миграция, най-видима в Брацигово (19,6‰) и Пловдив (12,2‰). Естественият прираст е отрицателен (–6,7‰), но е един от най-благоприятните сред 16-те икономически центъра на страната. Тук обаче има значителни разлики между отделните общини, като естественият прираст варира между –4,2‰ в Пловдив и –5‰ в Раковски до –22,4‰ в Калояново и –20,8‰ в Брезово.