В Кюстендил се подготвя отбелязване на 140 години от кончината на блаженопочиналия Иларион митрополит Ловчански и Кюстендилски, съобщиха за "Фокус“ от Регионална библиотека "Емануил Попдимитров“. Библиотеката е сред организаторите на събитието, което е насрочено за 17 февруари. В подготовката се включват Софийска света митрополия, Архиерейско наместничество - Кюстендил, Община Кюстендил и  Регионален исторически музей "Акад. Йордан Иванов".

Отбелязването на годишнината ще започне от 9.00 часа в храм "Свето Успение Богородично“ със заупокойна света Литургия. От 11.00 часа ще се извършат панихида и поклонение на гроба на митрополита.

От 11.30 часа във Възрожденското училище ще бъдат представени документална изложба, доклад и публични лекции за живота и делото на Митрополит Иларион в качеството му на духовен водач в Кюстендил и за митрополитския храм "Успение Богородично".

Бележитият български духовник и борец за църковно-духовна независимост на родната ни църква и народ, Негово Високопреосвещенство Ловчанския и Кюстендилски митрополит Иларион е участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя.

От 1852 до 1872 година е Ловчански, а от 1872 до 1884 – Кюстендилски митрополит. През 1872 година е избран за първи български екзарх, но не е утвърден от султана.

Митрополит Иларион е роден през 1800 година в махала Горни Чукани на град Елена. Светското му име е Иван Иванов. Напуска родния си град рано и постъпва монах в Къпиновския манастир. Учи в килийното училище на манастира. Приема монашество през 1819 година. Служи при търновските митрополити на Гръцката патриаршия като дякон, йеродякон, архимандрит и протосингел. През юни 1850 година е избран за Аксиуполски епископ.

Той е начело на Ловчанска епархия от 1852 до 1872.  Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор през 1871 година. На 12 февруари 1872 година синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта.

През юли 1872 е избран от Синода за титулярен екзархийски митрополит на Кюстендилска епархия. Участва като народен представител в Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.

Умира в Кюстендил на 2 февруари 1884 година. Погребан е в митрополитската църква "Успение Богородично“.