110 години от смъртта на акад. д-р Димитър Петров Моллов – основоположникът на болничната институция във Велико Търново отбелязване днес, на 8-и януари, предаде кореспондент на "Фокус“. От библиотеката в старата столица припомнят, че академик Моллов е български лекар-хирург, един от създателите на системата на здравеопазването в България след Освобождението.

Роден е на 26 октомври 1845 гидина в град Елена. Произхожда от свещенически родове. Първоначално учи в Беброво, родното село на баща си. Завършва Духовната семинария в Киев (1867), а със стипендия на Славянското благотворително общество се дипломира в Медицинския факултет на Московския факултет (1873). Защитава и докторат. Доктор Моллов участва като доброволец в Сръбско-турската война, като организира санитарен отряд и военно-полева болница. По време на Руско-турската война е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст. След Освобождението е народен представител в четири народни събрания. Д-р Моллов се присъединява към партията на Драган Цанков и е министър на народното просвещение (1883-1884). Като краен русофил, след убийството на Христо Белчев през 1891 година, е интерниран в село Беброво. Завръща се в София след оставката на Стамболов, за кратко е и кмет на София (1895-1896). Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е създател на първия здравен закон (1879), председател на Върховния медицински съвет (1879-1882), сред инициаторите е при основаването на Александровската болница, основател на Българския червен кръст (1883), заместник главен лекар на Българската войска (1884-1887), съосновател (1901) и пръв председател на Българския лекарски съюз.

През 1881 г. д-р Димитър Моллов става дописен, а през 1884 г. – действителен член на Българското книжовно дружество. Той е и негов подпредседател (1898-1911) и председател на Природо-медицинския клон.

Академик Моллов умира на 8 януари 1914 г. в София на 68-годишна възраст.