В Кюстендил се състоя честване по повод 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, предаде репортер на "Фокус“. Пред паметника на Тодор Александров, възстановен в градската градина през 1990 година, присъстваха кметът на Община Кюстендил Петър Паунов, председателят на Общински съвет Иван Андонов, областният управител Александър Пандурски, народни представители, общински съветници, представители на културни институти, на патриотични и родолюбиви организации. Слово пред присъстващите изнесе историкът доц. д-р Ангел Джонев.

Беше посочено, че преди 145 години Кюстендил е застанал на вратата към Македония. През това време градът е изпълнявал своята основна задача – да бъде основна изходна позиция на организираните усилия на българския народ за национално обединение. Едно усилие, което е увенчано с редица въстания и войни. Усилие, което маркира и настоящето.

"Когато през 1893 година в Солун беше създадена една организация, известна със своето първо име, което ние никога не трябва да забравяме – Български македоноодрински революционен комитет, праотецът на известната Вътрешна македоноодринска революционна организация, се поставиха основите на организираните усилия на българския народ, останал под чужда власт. Усилия, увенчани 10 години по-късно – 1903 година, с общонародно надигане, известно като Илинденско-Преображенско въстание“, каза в словото си Ангел Джонев.

Той посочи, че ако през януари 1903 година в Солун група делегати на поредния конгрес на Вътрешната организация взимат решение за въстание, то неговото материализиране се осъществява през лятото на тази година, след известна подготовка, след известно противоречие сред редиците и след едно съгласие, че по-добре е да се отиде към ужасен край, отколкото да има ужаси безкрай.

"На 20 юли 1903 година започват въстаническите действия в Битолски революционен окръг. Тогава е обявена и Крушевската република – символ за държавност, символ за свобода. Той и днес терзае хората от Дунав до Бяло море и от Черно море до Охрид.

На Преображение въстава Странджанският район, на Кръстовден въстава Пирин. Това е един символ за единение на българските усилия през бунтовната 1903 година, увенчан с над 300 сражения, с около 5 000 жертви, с изгорени стотици села, с бежанци над 30 000 души, намерили приют в Царство България“, каза още доц. д-р Ангел Джонев.

По думите му в тези времена Кюстендил е на своето място. През Кюстендил, през бунтовната 1903 година, преминават 86 чети в посока Македония. Преминава върволица от бойни формирования, предвождани от Борис Сарафов, бъдещият полковник Борис Дрангов, Владислав Ковачев, Гьорче Петров. През септември 1903 година боен отряд, предвождан от поручик Сотир Атанасов на три пъти се опитва от кюстендилския плацдарм да превземе Крива Паланка.

"Ако в Битолски революционен окръг има едно Смилево, ако в Одринско има Петрова нива, то в Кюстендил има Сенокос. Сенокос – мястото, където четите се събират, където се снаражават, където извършват своите обреди и освещават своите знамена, където се снимат за последен път потегляйки по своя кървав път за Македония“, каза Ангел Джонев.

В памет на падналите за свободата на Македония беше запазено едноминутно мълчание. Присъстващите поднесоха венци и цветя на паметния знак на Тодор Александров – лидерът, дал всичко за Македония. Мястото на памет има още едно не по-малко лице. От другата страна на паметника, под девиза "Падналите за свободата на Македония“ са изписани имената на плеяда борци, не малка част от които са герои от Илинденско-Преображенското въстание.

Венцеслав ИЛЧЕВ