Гастрономически туризъм или кулинарен туризъм е начин да се опознае една дестинация през вкусовете на местните храни, традиционни стари специалитети и местните сортове вино. Това каза в интервю за "Фокус" Екатерина Терзиева - Атанасова, журналист, лицензиран гид и организатор на гастрономически турове из страната.

"За България това е изключително нов тип туризъм, но в световен мащаб бележи много бърз растеж. Правени са изследвания, според които около 30% от пътуващите хора са мотивирани от храната, която ще опитат на мястото, за където пътуват", посочи Атанасова.

Това е една ниша, в която България би могла да се позиционира в бъдеще така, че по този интелигентен и интересен начин да привлече все по-голям интерес от страна на чуждестранните туристи. До тук тя не е била развивана, защото по време на социализма структурата е била около 80% фокусирана по Черноморието, 10% в зимните ни ски-курорти, и едва останалите 10% са били разпределени между различни видове алтернативен туризъм. България е малка страна, но с много различни и интересни откъм вкусове, занаяти, етнография и ритуални райони. Така че, ако се брандира добре дестинацията чрез храната, това ще привлече още повече интересът към нашата страна, разказа още Екатерина Терзиева - Атанасова.

По думите й със сигурност тук има какво да се опита. Дори за българи, които са местни хора и целият си живот са прекарали в страната, е много интересно да опитват нови и нови ястия или пък да видят ястия, приготвени по различен начин, които са мислили, че познават до този момент. Да видят ястия, които имат различни наименования, но се изпълняват по една и съща рецепта в различните региони. Да опитат ястия, които носят със себе си символика на различни празници, ритуали.

Атанасова даде пример със "смидал" - ястие, което се прави за 40-ия ден от раждането на детето от царевична пита, която се прави на трохи, овкусява се със захар и орехи и кръстницата хвърля тези трохи във въздуха, наричайки бъдещето на малкото детенце.

"Кус-кусът пък е ястие, което идва от Изтока, то се свива, такъв е терминът, в продължение на няколко дни и в миналото са били правени седянки за свиване на кус-кус, които са привличали младите хора, така, че да могат да си разменят любовни обети, различни сувенирчета в знак на обич. Във всяко едно ястие има скрита символика", добави Екатерина Терзиева - Атанасова.

Според нея, чрез храната може да се разбере много за икономиката и поминъка на района.

"Например в Северозападна България ястията, които се приготвят, са основно от тесто и различни треви, да кажем лапад, спанак, киселец, които виреят в градината. И това показва, че това е един традиционно беден регион. Докато в Родопите, например, на трапезата присъства основно мляко, масло, агнешко месо, просто защото там животновъдството е много добре застъпено. Така че във всеки един район храната е различна. Друг е въпросът по какъв начин той е бил маркетиран. Всички сме чували за родопската кухня, това е така, защото от много години  в Родопите и къщите за гости и ресторантите представят тяхната листа с традиционни родопски ястия.

Нещо, което би могло да бъде добър пример за другите райони на страната. Защото не по-малко интересна е кухнята на Беласица, с ястия, които хората във вътрешността не са чували, например Бутима - това е един храст, който е отровен впрочем, но тъй като също районът е доста беден, но хората бланшират листата на този храст и след това вече, когато махнат токсините, с листата те правят сарми. Във всеки един район могат да се открият ястия, които са характерни, типични така че той да бъде опознат по един вкусен начин", разказа още кулинарният гид. 

Пак според Атанасова, колкото по-просто е приготвена една храна, толкова тя е по-здравословна, тоест, колкото по-малко обработка, толкова повече здравословни ползи.

Гастрономическите турове на Екатерина Терзиева - Атанасова имат и образователен ефект не само по отношение на здравословността, но и по отношение на скъсяване на веригата между производител и потребител. 

"Стараем се, част от обектите, които посещаваме да бъдат ферми, стопанства, срещаме туристите с хората, които произвеждат храната. И по този начин те не само да научават от извора как тази храна е произведена, но и да осъществяват контакт, така че в бъдеще да се избягват прекупвачите. А това е много важно и не случайно Европейската комисия разработи стратегията “От фермата до трапезата". По този начин не само се скъсява пътя на храната, нейната цена намалява, като се елиминират посредниците по веригата, но и не на последно място разбира се, се ограничават въглеродните емисии, защото транспортирането на храната е свързано със замърсяване на околната среда.

Интересът към кулинарния туризъм е голям не само от чужденците, но и от българите, защото за България това е съвсем нов туризъм.

"Още повече, че ние правим Slow tours. Slow от английски е бавен. Ние следваме концепцията на Световното движение Slow tours", която споделя идеите на бавното пътуване, точно обратното на това, което разбираме под забързан динамичен свят. Да живееш без да спираш, да се отпуснеш, да се насладиш на живота си и хората в него, на храната. В края на 70-те години на ХХ век основателите на международното движение Slow foods решават, че един от начините за борба с този стресиращ и отровен начин на живота е храната.

Тя трябва да бъде добра, чиста и честно произведена. Такава е и философията на нашите пътувания. А те са добри, с аромата, със здравата връзка с българския корен. Чисти са, защото чрез тях опознаваме най-добрите страни на природата и българското село. И честни, тъй като срещаме туристи с истинските хора, които стоят зад предлаганата храна и напитки. Затова местните общности, тяхната култура, обичаи, занаяти, природните дадености, могат да бъдат представени чрез храната и хората, които я произвеждат. А нашите Slow турове предлагат не просто дегустации на добри, чисти и честно произведени храни и вино, но и превръщат в преживяване пътешествието назад към селото, в търсене на българската идентичност", посочи Екатерина Терзиева-Атанасова.