Пловдивски историци откриха дебати за миналото, настоящето и съдбата на града
©
"Пловдивски ракурси“ е дело на директора на Музея на Авиацията Рада Банялиева и научния сътрудник Иванка Митева, а първата среща бе посветена на темата "Защо сме такива“ и е препратка към сложния проблем за идентичността на различните етнически и религиозни групи, които са причина пътешественици и изследователи да определят Пловдив в миналото като космополитен град. Защо градът в модерното време има други характеристики и кои са те? Има ли днес локални градски ядра и дали те са носители на специфични културни белези? Това бяха част от въпросите, чиито отговори се базираха на миналото на града, неговото развитие през вековете до прага на модернизацията.
А сме такива заради хилядолетната ни история и многото общности, преминали и заселили се в Пловдив, изграждащи по този начин културния и икономическия му колорит. По териториите ни мирно са съжителствали гърци, евреи, арменци, турци и българи, всички отделени в собствените си махали, говорещи на поне един от задължителните езици – български, турски или гръцки. Обединяващият език между всички тях бил ясен – този на търговията.
И макар по време на Османския си период градът да е бил във възход, експонатите и историческите данни сякаш не говорят за него. А това е миналото, което всъщност изковава основите на бъдещия ни лик.
В срещата се включиха Видин Сукарев – завеждащ-отдел "Нова и Най-нова история“ в Регионален исторически музей – Пловдив и главен асистент в Аграрен университет, Кремена Стоянова – председател на Сдружение "Паралелен свят“, Пламен Кочев – автор на дигитален архив "Ретро фото“ и други.
От спомените срещата се прехвърли към настоящето и бъдещето, засягайки някои основни проблема, свързани с Пловдив, като съдбата на Стария град, необходимостта от оживяване“, което да разкрие съхраненото богатството и визуализира постигнатото в годините, "преместването“ на младите в други урбанизирани локации като "Капана“, липсата на достатъчен емпиричен материал за някои от историческите периоди на града; необходимостта от функциониращ музей на етносите; създаването на колектив включващ археолози, етнолози, историци, демографи и др. за написването на цялостна история на града, нещо, от което той има огромна нужда, имайки предвид хилядолетното му развитие.
В следващото издание на дискусионния клуб фокусът ще бъде насочен към: Има ли "локална култура“ в различните градски квартали? Животът на кварталите – Кършияка, Мараша, Кючука, Съдийския, Столипиново, разрастването на града, обществени и частни сгради, локални ядра, модернизацията, "изгубеният Пловдив“, 1928 – земетресението и още много. Организаторите канят всички заинтересовани от съдбата на Пловдив да се присъединят. Следващото издание на "Пловдивски ракурси“ ще се състои на 18 октомври в Art Club N’Joy Plovdiv.
Проект "Искам нещо да ти разкажа“ се реализира с подкрепата на Национален Фонд Култура, по програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.