Пловдивчани извиха опашка пред паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина, за да положат цветя в деня на 177-ата годишнина от рождението на великия българин, предаде репортер на Plovdiv24.bg. 

Актрисата от Драматичен театър Пловдив Мария Генчева емоционално изрецитира стихотворението "Борба" на Ботев, публикувано в "Дума на българските емигранти" през 1881 г.

Директорът на Историческия музей д-р Стефан Шивачев сподели размишленията си по темата. 

"Христо Ботев е еманация на нравственото величие на Българското Възраждане. Точно в тази епоха народът ражда своите най-изявени личности и водачи. Всички те, които тогава изпъкват на преден план в революционната борба, в църковното движение и училищната дейност, не са избирани в тъмни стаички с цветни бюлетини, не влизат в явни или тайни списъци, не участват в някакви бордове, а сами, по силата на собствените си качества излизат начело. И вижте, как се развива българската история видяна през тези личности – Паисий, Софроний, Раковски, Каравелов, Левски, Бенковски, Ботев.

Целият живот на Христо Ботев се побира в 28 години. Но е изпълнен с толкова превратности, възходи и падения, величие и саможертва. През 1863 г. е изпратен да учи в Одеса, но свободолюбивия му дух не се съобразява с никакви закони и условности и не се побира в руската образователна система. Без да завърши гимназия, през 1866 година той се завръща като учител в родния Калофер, а от следващата е във Влашко. "Свестните“ тогава го наричат луда глава, пройдоха, хъш, нехранимайко. Но той е роден със звезда на челото и се изправя пред света, не за да го остави такъв, какъвто го е заварил, а за да го промени. И го променя!

За Христо Ботев публицистиката е професия, но и страст и пряко общуване с революционната борба.

В неговите едва 22 стихотворения намираме всичко, което доказва величието на епохата. Най-възвишените му стихове отново са свързани с родната планина и са записани със златни букви а антологията на световната поезия.

"Христо Ботев посвещава личния живот и творчеството си на дейността си като професионален революционер. Не случайно в съзнанието на всеки българин Ботев и Левски стоят винаги един до друг. На 26 години той вече е член и секретар на Българския революционен централен комитет и главен редактор на неговия революционен орган вестник “Знаме“.

През месец май 1876 година, знаейки за провала на организацията на Априлското въстание в Северозападна България, за погрома и пожарищата в Средногорието, Христо Ботев избира пътя на саможертвата, за да докаже правотата на своето верую. Но това е биологическата смърт. Личността и делото на Ботев остават безсмъртни. Неговият подвиг става продължение и същност на една велика поезия. Той извисява българската нация. Поколения се вричат с огромна любов в неговото име.

Народната почит, народната обич и признание се предават от поколение на поколение. Образът на Христо Ботев е спътник на всеки българин от прохождането до старостта. И днес пред този паметник с ръка на сърцето трябва простичко да кажем, благодарим ти поете, че създаде стихове, които извисиха българската поезия до световни висоти, благодарим ти войводо, че ни показа, как трябва да се живее, работи и мре за България.", допълни той.

На 6 януари пред паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина в Пловдив, пловдивчани честваха 177-та годишнина от рождението на поета-революционер.

Ритуалът, включващ военна церемония, официално слово и полагане на венци и цветя, се организира традиционно от община Пловдив като част от Културния календар на града, с участието на почетни формирования от Пловдивския гарнизон - Военен духов оркестър, представителен взвод и венценосци, комитет "Родолюбие“, Общински комитет "Васил Левски“ и членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Строят прие подполковник Даниел Маринов, командир на 91-ви инженерен батальон.