Отскоро започна изграждането на нова екопътеката на територията на община Чепеларе, която преминава през интересен маршрут – пещера "Сбирковата дупка“, старата граница, пещера "Топчето“, пилон Рожен, изворите на река Чепеларска, каза за "Фокус“ Марин Господинов – директор на Музея на родопския карст в Чепеларе. Интересен акт е, че пещера "Сбирковата дупка“ е известна и с името Пещерна лаборатория, в каквато е трябвало тя да се превърне по идея на доайенът на спелеологията в Родопите, Димитър Райчев. Пещерняците от Чепеларе предвиждат да сбъднат мечтата на Райчев и скоро пещерата да функционира и като Пещерна лаборатория, посочи Господинов.

"Пещера "Сбирковата дупка“ представлява зала с размери с размери 44 метра на 17 метра и височина 11 метра. Тя е доста обемна зала с две подземни езера и вторични образувание и е доста красива. Интересното при нея е, че в края на 80-те години на миналия век стартира проект на Музея по спелеология в Чепеларе под ръководството на Димитър Райчев. Тя е трябвало да се превърне в Пещерна лаборатория, но проектът не е довършен изцяло. За в бъдеще намеренията ни са да я възстановим като пещерна лаборатория. За този туристически сезон няма да успеем. Сега я почистваме, за да може да се посещава като част екопътеката“, поясни Господинов.

Той отбеляза, че пещерните лаборатории в света не са чак толкова много. А самата пещерна лаборатория е представлява място, в което се извършват различни спелеологични проучвания. "Пещерата "Сбирковата дупка“ преди години неслучайно е избрана за такъв тип дейност, тъй като тя е много богата на животински представители. Регистрирани са над 22 вида гръбначни и безгръбначни животни, които я населяват. В пещерата има и ендемитни видове. В една лаборатория се извършват биоспелеологични проучвания – изследване на нови видове, изследване на съществуващите такива, техния начин на живот. Те не са много популярни дори сред учените – затова се наблюдават техните навици и начинът им на живот. Чисто хидро-химични изследвания ще се правят там, ще се проверява качество на водите – това е другото направление, в което тази лаборатория е работила. Там се отчитат температурни и климатични промени, тъй като една пещера представлява затворена система и по-трудно се влияе от промените във външния климат. Интересно е като се правят такива проучвания от климатологична гледна точка. Проследяват се и се прави паралел и с така наболелите промени свързани с глобалното затопляне. Още много неща може да се извършват като лабораторни изследвания в пещерата“, разясни Господинов.

Той отбеляза, че на този етап за тази година като цели са си поставили да маркират екопътеката и пещерата и да я изчистят от дървесина и отпадъци, за да има приветлив вид за посетителите. Тя е частично облагородена преди години и в нея има метални стълби, които ще се поправят. Засега не се предвижда осветяване на пещерата, защото по този начин ще е по-интересна и натурална и туристите ще могат да видят естествената й красота с помощта  на фенерчета, каза още Марин Господинов.