Хълмът "Хисарлъка“ е изключително важен за жителите на Кюстендил, почитан през многовековната история на града. За "Фокус“ от Регионалния исторически музей в Кюстендил посочиха, че свещените храмове и светилищата са местата, където траките, а после и римляните почитат своите божества чрез ритуали, молитви и дарове.

Изключително впечатляващ център в това отношение е бил Свещеният хълм над горещите лековити извори на древната Пауталия - днешният "Хисарлъка“ над Кюстендил. В подножието му и по неговите склонове са били изградени храмове на античните божества Асклепий, Хигия и Телесфор, Сабазий, Аполон и други.

Днес за тяхното великолепие се съди само по сведения на древните автори и изображенията им върху пауталийски монети. Сега по този хълм, не личат дори и основите на някогашните езически храмове, които са унищожени още при налагането на християнството по тези земи. На мястото на езическите светилища, християнската религия налага оброчища, посветени на християнски светци.

В пътеводителя "По пътя на преданията и легендите“, издаден от Регионален исторически музей "Академик Йордан Иванов“ е посочено, че се предполага, че на мястото на храма на Асклепий е така нареченото оброчище "Св. Четиридесет мъченици", което се е намирало до минералните извори, южно от каптажа или непосредствено до пътеката за "Хисарлъка“, минаваща покрай Ловния дом. В близост до него се намира скална ниша, която се отнася към много по-ранен период – периода на траките или прототраките, и по всяка вероятност е свързана с култа към слънцето.

Това, според експертите, обяснява защо по-късно християните го свързват с християнския празник "Св. Четиридесет мъченици" – на тази дата е пролетното равноденствие и по този начин продължава традицията към зачитането на култа към слънцето. По неизвестни за сега причини, на юг от това свято място има и друго оброчище "Св. Четиридесет мъченици". Намира се до скала, където не е изключено да е имало друго езическо светилище.

То е по-известно за кюстендилското население и все още е жива традицията да се посещава в Деня на "Кюстендилска пролет", която също се празнува от незапомнени времена в деня на пролетното равноденствие или според стария християнски календар "Св. Четиридесет мъченици". На скалата има малки ямички за палене на свещи, а под нея е извирала Света вода.

"Знаем, че Светата вода е лековита, а с изпълняваните пред нея обичаи, тя става обект на култово почитане, а самите извори се превръщат в сакрални места. Друг такъв християнски оброк се намира в м. "Караджа бунар" по източния склон на Хисарлъка и е посветен на св. Георги. Там също има извор със Света вода. До петдесетте години на миналия век, кюстендилци са идвали тук, за да освещават гергьовденското агне, но за съжаление, постепенно тази традиция е изчезнала и даже забравена“, се посочва в пътеводителя.

Освен многовековната традиция за кюстендилци, да празнуват идването на пролетта на "Хисарлъка“ и до сега съществува един друг много интересен ритуал от незапомнени времена, също свързан с този хълм. Много често, при празнуването до късна доба на лични или групови празници от млади хора, цялата компания се изкачва на върха, за да посрещнат изгрева на слънцето.