42-годишният Красен Татаров от Ямбол може да изгуби краката си заради липса на адекватно лечение.

Той е с тежка венозна тромбоза и с рани, които не му позволяват да се движи.

От ТЕЛК отказват пенсия на мъжа. За да осигури лекарства на сина си, майка му е принудена да проси на улицата.

Красен сбъдва мечтата на баща си, който е военен в авиобаза Безмер и става механик на самолетите. До 2008 г., когато започват болки и отоци в краката, а болестта – дълбока  венозна тромбоза, бързо прогресира. Търси помощ в София, после в Ямбол.

Получава белодробна емболия и дни наред е между живота и смъртта. Оцелява, но краката му са в рани. Минава ТЕЛК.

Получава пенсия една година, после комисия към ямболската болница я спира въпреки състоянието му, а обжалването в ТЕЛК няма резултат.

С огромни рани по краката Красен се опитва да работи, но се влошава и напуска. Така той и майка му остават с нейната пенсия. За да осигури лекарства на сина си, жената, която е бивш служител на болницата в Ямбол, излиза да проси на улицата, предаде bTV.

В началото на август почти обездвижен, мъжът е приет в болница "Йоан Рилски“ в Ямбол.

"Нито една визитация. На четвъртия ден започнах да ги издирвам, за ги моля да ми направят превръзки, понеже краката ми горяха, денонощно“, разказва Красен.

Изписан е след пет дни, според медицинските документи – в добро състояние. От болницата отказаха да застанат пред камерата ни, но според тях пациентът е лекуван в отделението им по всички медицински стандарти.

"Отчаян съм, много отдавна, не искам да се стигне до рязане на крака. От това най- много се притеснявам“, споделя Татаров.