Водещ на събитието беше доц. д-р Ангел Джонев. "Защо сме се събрали? Както казва един от главните виновници за събитието, случило се през 1922 година - на 4 и 5 декември, войводата Панчо Михайлов "Защо дойдохме? Ний идем от страната на вечните сълзи – Македония, балканската Голгота!“. Навършват се 100 години от едно знаково събитие от историята на Кюстендил, което е позабравено. На Кюстендил не се е случвало подобно нещо в неговата модерна история. Това е градът, който не е превземан нито от паравоенна формация, нито от вражеска армия, през последните 145 години. Но се случва една формация, около 300 – 400 души да стори това нещо на 4 декември 1922 година“, каза Ангел Джонев.
Историята сочи, че след като идва на власт правителството на Александър Стамболийски се започват действия за сближаване и установяване на приятелски отношения с Югославия, което вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи обвиняващи го в национално предателство. Земеделското правителство започва преследване на водачите на ВМРО Тодор Александров, Александър Протогеров, Петър Чаулев и други дейци на организацията.
В района на Кюстендил в периода 1921г.-1922г.са убити кочанския войвода Симеон Клинчарски, тиквешкия войвода Стоян Антов,Александър Гюргинчев,кмет на Кратово по време на Първата световна война , Милан Атанасов както и отговорника на пограничния пункт на ВМРО Велин Алайков. Тази поредица от убийства кара ВМРО да вземе мерки за прочистване на града от враждебно настроените земеделци и федералистите.
На 4 декември 1922 г .чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов, Иван Бърльо и Мите Опилски, както и чети от околните на Царево село, Кратово, Виница и Кочани превземат Кюстендил. Убити са 8 души, привърженици на федералистите и са заловени и наказани други няколко души тероризирали града. Четниците установяват комендантско управление. Изпратения от правителството външен министър Коста Томов в Кюстендил се среща с четниците и преговаря за условията на изтеглянето им. Въпреки пристигналите въоръжени зем
© Фокус
еделци от целия окръг, военният министър не допуска ескалация и позволява на четниците да се оттеглят до българо-сръбската граница. На 6 декември в Кюстендилски окръг е въведено военно положение.Историкът доц. д-р Ангел Джонев направи кратко въведение за това какво представлява Кюстендил в освободителното движение на македонските българи в края на 19-ти в. началото на 20 в. Той посочи, че Кюстендил е известен като "Вратата към Македония“. Беше посочено, че по време на Кресненско-Разложкото въстание в града е разположен централният комитет на това общонародно повдигане на останалите под чужда власт територии. От 80-те години на 19-ти век се появяват и първите бежански дружества на македонските дружества. След 1895 година вече има организирано движение на македонските българи.
Проф. д-р Веселин Янчев се включи с темата "Армията и събитията в Кюстендил през декември 1922 година“. Той акцентира и върху самите събития, случили се преди 100 години в града, както и последствията от това. По думите му става въпрос за много сериозни последствия, които са свързани не само със съдбата на Кюстендил, на региона и на ВМРО, но и касаещи цялата страна.
В рамките на кръглата маса бяха представени и доклади по темите за ВМРО в Петричкия окръг – 100 години по-късно, Зоната за сигурност на ВМРО в Дупнишка околия през 1922 – 1923 година, Добруджанският аналог и последовател на ВМРО. Събитието завърши с дискусия по темата.
Венцеслав ИЛЧЕВ