Ощетиха Смолян за санирането на сгради: От 65 проекта са одобрени едва 5
© Фокус
Зам.-кметът на Смолян, Марин Захариев заяви, че се оказва, че от бюджетите, които индикативно са били дадени от МРРБ, има сериозен дисбаланс. "От сдруженията на собствениците са вложени почти 1,2 млн. лв. за обследване на останалите 60 жилищни блока, положиха се немалко усилия за кандидатстване за саниране. Всеки блок събира определен брой точки. Оказа се така, че не само община Смолян, но и доста от средните общини в страната са получили доста под бюджетите, които индикативно бяха посочени. При нас специално са одобрени само 5 блока от очаквани поне между 20 и 30. Оказа се, че са гледани по общ брой точки всички блокове и в големите гладове блоковете са събрали по-сериозен брой точки и имат доста одобрени сгради. Общини като Смолян, Димитровград, Стара Загора, Враца, Габрово и други са с доста под индикативните бюджети“, поясни Захариев.
Той уточни, че от общината са подготвили писмо, което да изпратят до МРРБ. В него се посочва, че е налице необходимостта от преразглеждане на решението колко проекти да бъдат финансирани. "Налице е изключителен дисбаланс. Общини като Смолян, Габрово и Димитровград остават с малък брой одобрени проекти. Община Смолян е активна и с реализирането на тези проекти ще се реализира целта за намаляване на въглеродните емисии с 55 % до 2030 година. Планински град като Смолян не е конкурентен с други градове и по консумация на енергия. Считаме, че не е коректно активни общини като Смолян да получат едва 6% от заявения ресурс, а други почти максималния при по-ниска активност. За Смолян би следвало да бъде отпуснат по-голям финансов ресурс, още повече, че гражданите са вложили собствени средства за технически паспорт и изготвяне на обследвания от 1,2 млн. лв., които не биха могли да си възстановят. Считаме, че не е прилаган единен подход при оценката на проектите предложения. Считаме за необходимо са де преразгледат проектите като се отчетат специфичните особености различните региони“, се посочва в писмото до МРРБ, прочетено от зам.-кмета Захариев, който уточни, че то ще бъде изпратено още днес.
Десетките потърпевши от сдруженията на собствениците заявиха, че ако жилищните им сгради не бъдат санирани, искат поне да получат парите, дадени от тях за обследване обратно, за да извършат ремонти на блоковете си. "Като са дадени таваните, всички общини ще бъдат близко до тези лимити. Ако сметнем всички лимити, те многократно ще превишат бюджета от 1 млрд. лв. заложен за саниране на сгради. При нас от 30 млн. лв. лимит, са одобрени проекти за малко над 4 млн. лв. В Смолян хората са дали 1,2 млн. лв. за обследвания“, каза една от гражданките по време на дискусията.
Народният представител от ПП-ДБ Михал Камбарев поясни през присъстващите, че програмата е била публикувана на сайта на МРРБ. "Общият размер на средствата по програмата са малко над 1 млрд. лв. Получените проекти по цялата програма са 3068 за близо 4 млрд. Класирането одобри 756 сгради на етап I в 102 общини. При предишната национална програма за енергийна ефективност е имала около 2 млрд. лв., около 5000 са били заявления и са одобрени около 2000 сгради. Разминаването се получава заради цената на строителните материали от 2015-2016 година насам“, посочи Камбарев. Той уточни, че МРРБ не прави оценки на сградите, а те са правени от оценители. "МРРБ също имаше съмнения за някои от изготвените оценки. От МРРБ казаха, че са изпратили 1217 обекта за повторна проверка и те са постигнали клас А. Извършена е проверка и са установени грешки и те са взети предвид след това при оценяването“, обясни депутатът. Той допълни, че в списъкът с резерви, в който са и 60-те сгради от Смолян, има 2178 сгради от цялата страна. Предвиденият бюджет за етап 2 е 282 млн. лв., а одобрените по етап 2 ще получат до 80 % финансиране и документи се подават до 18 януари, но при интерес може да се удължи до края на февруари. Камбарев посочи, че е добре от общината да се търсят и други механизми за финансиране санирането на сгради по различни програми и набеляза някои от тях.
Депутатът от ГЕРБ д-р Красимир Събев, заяви че е на страната на хората и уточни, че заедно с Камбарев са в добра комуникация и една от първите им задачи като отидат в Народното събрание, ще бъде да се срещнат с регионалния министър и да търсят решения на проблема. "Има много несправедливости в тази програма и хората с правото си негодуват, защото са похарчени едни пари и реални действия няма. Доброто е, че от 8 до 10 години важат платените от сдруженията обследвания. Надявам се да намерим средства или начини тези несправедливости да се изправят. 30 млн. лв. лимит, но не са дадени толкова и там има грешка. Ще направим всичко, ако е възможно тази несправедливост да се изправи. Ще проверим и дали парите дадени за обследване може да се върнат на хората“, увери д-р Събев.
Областният управител на Смолян, Захари Сираков заяви, че заедно се четиримата народни представител от областта са в непрекъснат контакт и дискутират належащите проблеми за региона. "Всички усилия са съсредоточени да работим като екип. По отношение на програмата, тя е национална и оценяването е извършено от МРРБ. Областна администрация няма роля, но въпреки това несправедливо е на втори етап да се оставят сгради, за санирането на които хората трябва да имат 20 % самоучастие. Трябва да се осигури допълнително финансиране, така че и вторият етап да бъде безплатен като първия. Още от началото е заложен дисбаланс между броя на проектите предложения и финансиране. Трябва да се търси начин дали може по линия на държавния бюджет да се финансира санирането“, каза още Сираков
Председателят на Общински съвет – Смолян, Димитър Кацаров заяви, че от проведената дискусия се стига до извода, че критериите, които са подбрани са несправедливи за Смолян. "Планински район не може да се сравнява с друг регион в страната. Един блок с 3 входа в Смолян, не може да се сравнява с друг с 9 входа в София. Ако трябваше да има един основен критерий, трябва да за това кой има централно отопление и какъв ще е ефекта за град като Смолян без централно отопление. Ефектът тук ще бъде двоен. Трябва де с търси финансиране от държавата. Хората са си свършили работата, дали са средства, общината е придвижила проектите, оттам е ролята на държавата“, посочи Кацаров.