Опашки като при соца, отдавна не бяхме го виждали, оказа се реалност
© Фокус
Часът е малко преди 18.00 - хората тъкмо са приключили работа и логично се насочват към въпросния офис, от който да вземат пратка или да препаратят такава. Близко до ума е, че в натоварените часове фирмата трябва да разполага с повече хора като обслужващ персонал. Истината е, че само едно дребно момиче седи зад тезгяха и прави всичко по силите си да бъде максимално експедитивно. Тази задача, обаче е доста трудна когато работиш с хора.
Трудноподвижен мъж учтиво моли хората от опашката да влезе, не да ги предреди, а просто да седне и да изчака реда си, защото краката не го държат. Българинът е толерантен и неодобрителни възгласи няма. Човекът влиза вътре, но не намира стол и сяда директно върху една от палетите - мръсно, прашно и неудобно.
Любезната служителка обяснява, че има включени камери, че клиентите нямат право да сядат и предлага да го обслужи. Човекът е скромен, не иска да предрежда никого, но момичето настоява.
В същия момент жена не може да пусне пратката си, защото няма батерия на телефона и пита за зарядно. Служителката услужва с такова.....Всичко това за около пет минути вътре в прашния и студен офис.
Питаме момичето "защо сте сама в този час", тя просто свива рамене, не зависи от нея. Отвън опашката продължава да се вие, а работното време приключва в 19.00.
Питаме се – соца ли се върна или фирмите ни неузряха за конкурентния пазар?