Един от най-емблематичните символи на Варна - Аспаруховият мост, навършва днес 47 години.

Той е единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Част е от магистрала Черно море и Европейски път E87. Той е най-дългият у нас и вторият с най-голям отвор в България след моста Нова Европа (Дунав мост 2). Като повечето мостови конструкции е много прецизно проектиран, спрямо стандартните натоварвания, вятър, температурни разлики. Може да издържи на земетресение от 7-а степен по скалата на Рихтер, да удържи на ураганен вятър със скорост 180 километра в час и температурна разлика от минус 40 до плюс 40 градуса по Целзий.

Но почти половин вековния му юбилей прави темата за неговата безопасност много важна. Още повече, че на ден по неофициални данни по него преминават около 6-8 хиляди, а в натоварени дни дори и 10 000 автомобили. Според арх. Николай Ненов, експерт по архитектура, конструкции, геодезия, геология и вещо лице при Варненския окръжен съд, проблемите с Аспаруховия мост се таят още в неговото построяване.

Пилотните устои са дълбоки близо 50 метра. Замервания още тогава установиха, че не всички са били запълнени с бетон, а в част от тях има и тиня, и мокър пясък. Това наложи спешно укрепване на едната упора с допълнителни колони, разказа арх. Ненов специално за "Фокус".

Самият мост е подложен на тангенциални напрежения, които се предават от гредите към фундаментни камъни, които играят ролята на лагери. Самите устои, особено централните, са подложени на агресивна намеса от морска вода, която достига до арматурата, тъй като бетонът е хигроскопичен и порьозен. Навремето тези проблеми не бяха отстранени. Това е болестта на Аспаруховия мост от ден първи на откриването му. Самите хоризонтални, тангенциални усилия оказват влияние върху цялостната конструкция.

Мостът не е опасен, обясни експертът. Той обаче трябва да се поддържа, но трябва да се поддържа регулярно и грамотно. Трябва да бъде обследван ежегодно, категоричен е специалистът.