Оластният управител на Русе: Гордея се с това, което нашите читалища постигат
© Областна администрация-Русе
"Гордея се с това, което нашите читалища постигат, безспорно доказателство и признание, за което са многобройните им награди от престижни фестивали и дейността им в рамките на общините. Освен че те дават възможност за развитие на творческите заложби на десетки поколения, те имат и още една много важна функция – да бъдат пазител на ценностите, които са ни съхранили като народ“, заяви областният управител.
"Независимо от повратностите на времето, през годините българското читалище се утвърди като истински духовен център, който възпитава в толерантност и патриотизъм. Неговата все по-отчетлива роля се изразява и в това, че то няма алтернатива в съхраняването и предаването на националните традиции в сферата на словото, музиката, танца и литературата“, допълни още областният управител.
Той бе категоричен, че в негово лице и в това на екипа му читалищните дейци винаги ще намерят съмишленици и приятели. Ковачев бе категоричен, че Областна администрация ще продължи да подпомага дейността на културните институции. Припомняме, че през последните няколко години Областната управа съвместно с читалищата в региона реализира редица инициативи, посветени на ролята на българската култура в европейския свят, превенцията на езика на омразата, както и такива, свързани с опазването на българските традиции.
По време на срещата Ковачев удостои с почетна грамота председателя на Съюза на народните читалища д-р Николай Дойнов, който е и заслужил читалищен деец. Грамота получи и председателят на Областния съвет на организацията Мануела Симеонова. Отличието бе връчено и на двамата за цялостния им принос към развитието на читалищното дело в региона.
На срещата присъства и заместник-кметът по хуманитарни дейности на Община Русе Енчо Енчев. Той също изрази задоволство от срещата, а Ковачев посочи добрата координация и взаимодействие между двете институции.
В рамките на инициативата беше проведена и анкета, която да установи кои според читалищата дейности могат да отпаднат от техния обхват и какви нови могат да бъдат включени. Подобна анкета бе направена с цел подготовка обсъжданията на бъдещите промени в Закона за народните читалища.
Същевременно до 31 октомври е в ход инициативата "Читалищни дейци XX – XXI век“. Идеята е да бъде издадена антология, в която да се включат всички дейци на читалищното дело – председатели, секретари, художествени ръководители, преподаватели и активисти /до 5 души на читалище/. Всяко читалище номинира лицата и ги изпраща на съставителите до края на утрешния ден.
От края на 2017 г. българските читалища получиха международно признание за това, че успяват да останат живи обществени институции, в които националната култура се възпитава и предава през поколенията до наши дни с вписването им в регистъра на ЮНЕСКО. В срещата участваха читалищата, които са членове на Съюза на народните читалища. В русенско те са над 85.