Ръководството на Община Белоградчик и Московския държавен университет подновяват работата по проекта за Геопарк "Белоградчишки скали“. Преди дни представители на Общината се срещнаха делегация от Московския държавен университет, водена от професор Димитър Синьовски, която е на посещение в града под скалите, съобщават от пресслужбата на кметството.
Кметът на община Белоградчик Боян Минков, уточни, че след първата неуспешна кандидатура на Геопарк "Белоградчишки скали" за включване към геопарковете в списъка на ЮНЕСКО през 2015 г., днес се подновява отново работата по този проект. Преди близо 10 години проектът включваше само геоморфоложките образувания около Белоградчик, днес в новия проект е разработена нова концепция за Геопарка, уточняват от кметството
Идеята за Геопарк "Белоградчишки скали" се разработва от "Сдружение за развитие на Северозапада"-Белоградик. Сдружението е обединение на три общини, чиято територия покрива геопарка: общините - Белоградчик, Димово и Ружинци. Следвайки препоръките на Европейската мрежа на геопарковете за значително разширение на площта, през 2014-а е регистрирано дружеството с нестопанска цел от 3-те български общини, на чиято територия се разкриват уникалните белоградчишки скали, разказващи цялата история на Земята до днес.
Проектът, с който се кандидатства днес е "Установяване на кандидатстващи Глобални Геопаркове на ЮНЕСКО в чувствителни територии (защитени местности, вкл. Натура 2000, и/или територии с културно значение) в Албания, България и Гърция" по Програма "Балкани – Средиземно море" (Interreg Balkan-Mediterranean). Той е изготвен и подаден от "Сдружение за развитие на Северозапада", в който община Белоградчик бе партньор на Природонаучен музей "Вкаменената гора на остров Лесбос" – Гърция. Партньор от Румъния е професор Андрасану, който е определен от ЮНЕСКО за ментор по проекта. Професор Андрасану предоставя методическа подкрепа и споделяне на добри практики за цялостно развитие на кандидатура за Геопарк "Белоградчишки скали".
Основната цел на геопарка е да опазва, изучава и популяризира геоложкото наследство на региона, като развива връзките му с природното, културното, историческото и духовното наследство. Геопаркът стимулира икономическата активност в посока към устойчиво развитие, като оказва пряко въздействие върху територията и влияе върху жизнените условия на своите обитатели. Целта е да се осигури възможност на местното население да възстанови наследствените стойности на територията, да участва активно в културното възраждане на района, да стимулира изграждането на чувство за “гордост от родното място", като подчертава връзката му с геоложкото наследство, бе подчертано на срещата от учените, допълват от кметството.
С логото на ЮНЕСКО геопаркът ще стане част от голямото семейство на Светов-ната м
© фейсбук
режа от геопаркове и регионът ще получи възможност да популяризира своята самобитна култура и дълголетна история чрез многобройните инициативи на организацията, убедени са авторите на проекта.Дългогодишно е сътрудничеството между Община Белоградчик и Московския държавен университет. Повече от 20 години проф. Димитър Синьовски от Минно – геоложкия университет "Св. Иван Рилски“ в София работи с преподавателите доц. Наталия Калуцкова и Николай Дронин и студенти от Московския държавен университет "М. В. Ломоносов" по проучване и картиране на геоложки и морфоложки образувания в района на Белоградчик. През 2014 г. научната разработка на геопарк "Белоградчишки скали", финансирана от Фонд "Научни изследвания" и изпълнена от преподаватели и студенти от Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", консултанти от Софийския университет "Св. Климент Охридски", Геологическия институт на БАН и Московския държавен университет "М. Ломоносов", бе официално представена пред българската общественост и научните среди. До момента техният научен екип, на базата на изследванията и разработките си, са описали 72 броя геотопи на територията на подадената през 2015 г. кандидатура за Геопарк "Белоградчишки скали", допълват от кметството.
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в Западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури, наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.
Ирена Данаилова