По повод 165 години от първото честване на Деня на Св. св. Кирил и Методий като училищен празник в Стара Загора, Регионален исторически музей организира образователна програма "Възрожденското училище – огнище на българската духовност и просвета“. Това съобщи за "Фокус" Ирина Атанасова от музея. Учениците ще изслушат разказ за развитието на просветното дело в Стара Загора през Възраждането и ще се запознаят с учебни помагала и пособия от XIX в.

"Децата ще имат възможността да изпишат с перо и мастило страница от Рибния буквар, да изработят и да се закичат с "кавалерии“ /поощрителни табелки от възрожденското училище/. Участието в програмата е по предварителна заявка на тел. 042/919 214 и е за организирани ученически групи. Заниманията ще се проведат от 10:00 до 16:00 ч. в сградата на РИМ-Стара Загора по предварително изготвен график според приетите заявки. Продължителността ще бъде около 45 минути, като максималният брой на участници в група е един учебен клас", каза Атанасова.

Когато се справят със заложените задачи децата ще получат така наречените кавалерии. Те представляват част от системата за поощрения и наказания във възрожденското училище. "Кавалериите са били под формата на табелка, която се е носила на врата, като там е имало надпис. Той е можело да бъде похвала като е пишело прилежен, внимателен, пръв, но е можело да бъде и порицание например лош или непослушен. Накрая на деня учителят е решавал кои са най-добрите ученици, които ще получат поощрителните табелки и кои са били най-непослушните, които са получавали порицанието. Трябвало е ученикът да извърви пътят от училище до вкъщи, окичен с тази табелка, която е била голяма гордост за добрите ученици и доста неприятно за учениците с порицателните табелки. Целта е била на следващия ден те да преосмислят своето поведение в училище", обясни Ирина Атанасова и допълни, че на образователните инициативи в музея децата винаги отиват с много желание и работят с много старание, така че всички ще получат поощрителни табелки, на които ще пише внимателен и прилежен.

Денят на Св. Св. Кирил и Методий се утвърждава през епохата на Възраждането като израз на българската национална идентичност, стремеж към образование, наука и култура. За пръв път Денят на солунските братя се чества като училищен празник на 11 май 1851 г. в пловдивското епархийско училище "Св. св. Кирил и Методий“ по инициатива на Найден Геров. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски. През април 1858 г. гражданите на Ески Заара научават от  "Цариградски вестник“, че в Пловдив и други градове българите отбелязват като училищен празник 11 май – Деня на св. св. Кирил и Методий вместо Деня на "Три светители“. По същото време хаджи Господин Славов донася от Цариград минейник, съдържащ служба за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.

С особено значение е честването на 11 май 1860 г.  Старозагорци се присъединяват към Великденската акция в Цариград от 3 април, която поставя началото на борбата за независима църква. Събралото се множество на тържествената служба в храм "Свети Димитър“ публично се отрича от опеката на Търновската гръцка митрополия, към която Стара Загора принадлежи в духовно отношение. Две години по-късно, през 1862 г., когато окончателно е завършена внушителната църковна сграда, "по всеобщо съгласие при името на Свети Димитър се приложи и св.св. Кирил и Методий“. За това свидетелства надпис на една от вратите на храма.  В него е отбелязано и името Железник, употребявано в неофициална кореспонденция  почти до 1871 г., когато постепенно се налага днешното име на града Стара Загора.

През следващите десетилетия празникът  придобива все по-голяма популярност, в честването му все по-ярко присъстват изявите на българското национално съзнание. Отбелязва се тържествено и в близките до града села. "През целия ден мъже, жени, момци, моми и деца се веселиха с песни, свирни и хора“ – пише Стефан Минчев, учител в с. Любенова махала. 

Рени АТАНАСОВА