Неделята, седмица преди Великден, е известна като Връбница или Цветница, а в Родопите, празникът има предимно църковен характер. Това каза за "Фокус“, Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков“ – Смолян. Тя обясни, че преди обяд задължително се ходи на църква, всеки взема от свещеника осветена върба, с която свива венче и го поставя на домашната икона. С тази върба, жените често кадят болен или урочасан добитък през годината.

Йорданова отбеляза, че на Цветница е и последният лазарски обичай "кумичане“, с който приключва и цикъла от момински пролетни игри. "Момите, които са ходили на Лазар – лазарките се събират до близката река, като всяка от тях хвърля по течението на водата колаче или венче. На която мома венчето или колачето излезе най-отпред се провъзгласява за кумица или кръстница на лазарките и до Цветница през следващата година, тя е много почитана и уважавана. С песни това моминско шествие се връща до селото, носейки кумицата на ръце до дома й. Там всички се събират на богата трапеза, с който завършва и обредния празничен комплекс“, разказа Йорданова. Тя допълни, че по традиция лазарките говеят, тоест не говорят пред кумицата три дни след Великден, когато й гостуват и тя символично им прощава. С целия този кръг от лазарски обичаи, девойките навлизат в един друг социален статус и вече са готови да се омъжат, каза още етнологът.