Нови 122 археологически обекти са регистрирани по време на поредните теренни археологически издирвания на територията на Община Несебър, съобщиха от местната администрация. Така общият им брой вече е 240. Хронологичният обхват на новооткритите комплекси (селищни структури, работилници, надгробни могили и др.) е от Каменномедната епоха до Възраждането, като най-многобройни са тези от Елинистическата епоха и Късната античност.

Теренни археологически издирвания са извършени от екип от департамент "Археология" на Нов български университет, съвместно с музей "Старинен Несебър". Проучванията са в изпълнение на задача по дейност 5.1 – Теренни издирвания в района на Еминска Стара планина, включващи селективни обходи за регистриране на археологически обекти на базата на изготвения ГИС модел, в рамките на проект "Археология на ландшафта: модели за реконструкция на древна жизнена среда" (№ КП-06-Н40/6), финансирани от фонд "Научни изследвания“ на МНО. 

Една от основните цели на проекта е реконструкцията на древния ландшафт и съотнасянето на селищните модели спрямо него. Този ландшафт започва да се променя в следствие на политиката по усвояване на нови земеделски земи, отводняване и пренасочване на речните ресурси за последващата иригация, започваща  от 30-те години на 20 в. и продължила до средата на 50-те години. В резултат много водоизточници, определящи за създаването или пък липсата на древни поселения, днес са изчезнали. Трайно изменена е и растителната покривка, състояла се в древността предимно от дъбови гори и лонгозна растителност.

Потвърдена бе първоначалната работна хипотеза, според която изграждането на селищните системи в хинтерланда на Месамбрия/Месемврия представляват множество от малки стопанства или села, възползващи се от земеделския потенциал на обградените от реки, потоци и блата сред покрити с гъста растителност зони. През всички от периодите на доказано обитаване те поддържат връзка с града, като търговски пункт, и изпълняват ролята на негова селска околност, стоейки в основата на местното икономическо благополучие и надрегионална търговия. Забележителен е елементът на топографска приемственост между отделните епохи. Траки, елини, българи в намиране на хабитати търсят именно предпоставени от характеристиките на местния ландшафт идентични места за заселване. Това е и една от причините днес Община Несебър да разполага с огромен потенциал за проучване на културно-историческото си наследство.