Неочаквано разкритие – учени установиха ярки окраски върху съдове на 4000 години от културата на инкрустираната керамика. Археолозите проучват некропол от бронзовата епоха край видинското село Балей, който дава безценна информация за една непозната цивилизация, концентрирана по земите на Дунав.

Подчинили са цялото си съществуване на реката. Приемали са нейното благо, устоявали на капризите ѝ. Четири хилядолетия назад във времето, край Дунав се е развивала една цивилизация, която ни е оставила твърде малко, за да я разгадаем докрай.

Нищо тук не подсказва наличието на некропол. Гробовете всъщност са неголеми съдове, заровени в земята и е било изключително рядък шанс освен, да се открие но и да се разпознаят като такива. Край видинското село Балей речните хора са оставили най-много следи.

При изкоп на антисептична яма, един от работниците разпознал на дъното същия съд като тези, които е виждал при проучването на енеолитното селище наблизо. По-късно става ясно, че това е урна и че земята наоколо крие много от тях.

"Тук има кости, горели кости и около урната имаше горели кости. Това показва ясно, че става въпрос за гроб с трупоизгаряне. Измиват част от горелите кости и ги поставят в тази урна, която е обикновено амфора, съд за течности", каза доц. д-р Стефан Александров – ръководител на археологическите разкопки.

Такива са всичките урни в некропола. Взети от обичайния им бит, учените не разпознават някакъв модел в избора – има - цели, счупени, разлати, стомни. Нищо специално, все едно съдът е бил от значение. Но не е било и от немотия.

"Това е от първата половина на второто хилядолетие преди Христа, когато всъщност животът като стандарт е бил най-висок. Най-големият брой съкровища от злато в Северните Балкани е от този период. Това например от Свищов, Вълчитрънското", коментира доц. д-р Стефан Александров.

Тези урни са най-ранните в некропола – от средната бронзова епоха. По-късните издават по-висока детска смъртност, или животът тук е станал по-труден. Но керамиката продължава да изненадва – нито един съд не прилича на другия, всичките украсени по-свой начин.

"Това е битова керамика - купа. Представете си го – една ей толкова голяма купа горе-долу ще бъде", посочи доц. д-р Стефан Александров.

И тази е битова, но не е чак толкова обикновена. И със сигурност не е била толкова сива. Както и богато украсените с орнаменти стилизирани човешки фигурки

"Има остатъци от тези цветове. Те сивеят, но всъщност това е промяната на пигментите във времето, те променят своя цвят, тъй като се окисляват, стареят и ние виждаме в момента сивкав цвят, а той е бил съвсем различен. Съдовете определено са били изрисувани и това ясно личи на ултравиолетова светлина на тъмно", поясни д-р Росица Манова – експерт и реставратор пред БНТ.

Условия, които може да предложи музеят във Видин, който съхранява голяма част от намереното дотук.

"Понякога се появяват интересни неща и сега ще го проверим този съд, ако може там светлината да загасим 32.03 Това което виждам, че това е една плътна дебела лента с някакви окраски, чисто така декоративни. Тук интересното е, че пигментите се запазват по повърхността. Те остават в структурата на урната и когато ги осветим, те флуоресцират", каза д-р Росица Манова.

Много ярко и в цвят флуоресцират антропоморфните фигурки, които се откриват и в некропола и в гробовете.

"Ние вече направихме анализ на една антропоморфна фигурка от Балей, която ни стана ясно, че фигурката е покрита с кобалното медно синьо оцветяване, което е доста рядко".

Ултравиолетовата светлина разкри и още една неочаквана подробност. Костното вещество, с което са инкрустрирани керамичните съдове, се различава. На някои излиза жълто, на други - бяло. В бяло флуоресцират и човешките кости, като останките от тези урни. Това подозрение, обаче, предстои да се потвърди с по-точни анализи. И ще се окаже, че инкрустрираната керамика, с която са известни речните хора носи много повече послания, които трябва да разгадаем. Керамика, която се намира само по Дунав.

"Преселват се от района на среден Дунав. От Белград, по двата бряга на Дунав само горе-долу до Лом. Заселват двата бряга на Дунав. Имат наистина доста големи къщи, най-голямото жилище, което е проучено там, е от порядъка на 80-90 квадратни метра", каза доц. д-р Стефан Александров.

Въпреки прекрасните условия, краят на тази цивилизация е отчетлив и след 1050 година пр. Хр. следите им рязко се губят. Какво е станало с речните хора, учените нямат отговор. Във всеки случай за 11 век преди Христа има данни за застудяване. А подобни климатични промени са причина за замирането на не една цивилизация.