Негово високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай ще отслужи чин на обновление и ще оглави архиерейска Златоустова света Литургия в манастира "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", край село
©
Голямата нова църква в обновения архитектурен манастирски комплекс носи посвещение на Св. Никола Мирликийски Чудотворец. Основният ѝ камък е положен през 1898 г. Според каменния надпис църквата е била завършена окончателно през 1906 г.
Манастирът е построен върху десния бряг на р. Тополница - предполага се през през XIII век.
Там е имало крепост, която е била предназначена да охранява изхода на р. Тополница (пролома). На връх Илинден през 1419 г. зад стените на манастира намират закрила жителите на близките села, когато пълководецът Муса Кеседжия - Яя паша ги опустошил. През XV в. била построена църква, полупотънала в земята. Възродило се селото и занаятите. Манастирът е нападнат няколко пъти от кърджалии - в края на XVIII в. и началото на XIX в. Запазени са каменни плочи с имената на мъченици (Хаджи Никола, Хаджи Стойо от Панагюрище - 3.4.1826 г.). Тук се е укривал с четата си Бейко войвода, роден в селото. Захари Стоянов описва интересни случаи в своите "Записки по българските въстания". През 1843 г. тук Татар-Пазарджишкият еснаф е победил в битка турците. Тогава манастирът е бил здание на 2 ката с 50-70 стаи. През 1871 г. (юли) идва Васил Левски. Основава революционен комитет в състав: Иван и Никола Ръжанкови, йеромонах Кирил Слепов, Теофил Бейков - учител. В 1818 г. е създадено килийно училище в манастира. Манастирът е средище и на Априлското въстание.
Манастирът "Свети Никола" и до днес пази свято паметта на героите. Всичко тук говори за древното и славно минало на обителта. В манастирския двор стои римска попътна колона с латински надпис от времето на римския император Юлиан Апостат (361-363) и няколко подобни плочи от 19 и началото на 20в. с надписи на български език. Тук е намерен и мраморен римски саркофаг, старинни монети.
Още при тежките манастирски порти погледът се спира на паметен надпис, напомнящ за тайното събрание на Бенковски. Възобновени са редица исторически помещения, опасващи широкия манастирски двор, където се издига паметник с релефен портрет на игумена-бунтовник отец Кирил Слепов.
Малката черквица е изгорена през Априлското въстание заедно с иконостаса и старинните му икони. Сред многобройните околни черковища - "Света Марина", "Света Петка", "Свети Павел", "Свети Панталеймон", "Петровица", най-дълбоко почитан е параклисът "Свети Илия" на хълма над манастира, където се е издигала някога средновековна българска крепост. И до днес на Илинден по стара традиция народът се събира да прави курбан за невинните жертви на този ден през 1419 г.
В периода 1906-1908г. Калугеровската обител е изградена отново и се е запазила и до днес.
Игумен на Калугеровския манастир "Свети Николай Чудотворец“ е днес е отец Атанас Манолов.
Село Калугерово е на 80 км от гр. София, по автомагистрала "Тракия“.
Всички присъстващи ще бъдат благословени от Дядо Николай и ще се радват на покрова на Свети Николай Чудотворец.
Никола Петков