Националната астрономическа обсерватория "Рожен“ е открита официално на днешния ден, 13 март през 1981 г. Редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа.

Директорът на обсерваторията доц. Д-р Никола Петров каза за "Фокус“, че историята на научния комплекс, който е на Института по астрономия при Българската академия на науките в Родопите, започва около 15 години по-рано. "Тогава започва да се установява идеята, че би било добре да има обект, с който да се развива една наука в областта на астрономията на сериозно професионално ниво, свързано и с времето, което световната астрономия предлага. Поне едно десетилетие преди да се открие обсерваторията на Рожен, тази идея съществува и започва да се развива. Има един бум на астрономията в България през 60-те и 70-те години, когато най-напред започват да се откриват по-малките народни обсерватории в страната. Най-напред в Стара Загора през 1961 г., в Димитровград планетариума през 1962 г., Смолянският планетариум през 1975 г. и през 70-те години се открива първата професионална обсерватория в Белоградчик. През 1981 г. вече може да се похвалим, че имаме модерна съвременна обсерватория, свързана с възможности за наблюдение на световно ниво – това е нашата Роженска обсерватория с най-големия телескоп за времето си в цяла Югоизточна Европа с диаметър на огледалото си 2 метра“, припомни доц. д-р Петров.

Той отбеляза, че комплексът на Рожен и досега остава един от най-големите в Югоизточна Европа с по-малки телескопи, модерни фотолаборатории, комплекс, който може да предостави място за работа на наблюдателите с идеята да се развива дори до голяма степен самостоятелно.

Директорът на обсерваторията разказа, че в началото тя е била наистина много модерна и съвременна. "С годините някои неща леко започнаха да се неглижират. Имаше времена преди десетина години назад във времето, когато имахме големи проблеми. Всички медии тогава ни помагахте и се отзовавахте да дадем гласност на това, че има един комплекс, който може би ще затвори. Тук идеята е не просто, че имаше възможност да се затвори обсерваторията. Големият проблем е, че поне за две поколения успяващи да създадат наука на престижно ниво се губят основите. Тоест ако беше се стигнало до това нямаше как да говорим за съвременна астрономия в момента“, посочи астрономът.

Въпреки всички проблеми обаче, преди 5-6 години обсерваторията получава една нова светлина в тунела. "Успяхме да спечелим няколко проекта, които да финансират нова научна апаратура. Успяхме да се сдобием с нов телескоп за нощни наблюдения. Наистина съвременен, 1,5-метров с много добра оптика и възможности, добра ефективност при наблюдения и получаване на наблюдателен материал. Имаме нов слънчев телескоп, имаме приета обществена поръчка, която тепърва ще реализираме за нов 80 см телескоп, имаме апаратура свързана с наблюдения на космически лъчи. Това е нещо съвсем ново“, допълни директорът на обсерваторията.

Той изрази надежда цялата тази апаратура да бъде устойчива във времето и да дава резултат и с нея да могат да работят и следващите поколения. Астрономът допълни, че предстои да се сдобият и нов професионален радиотелескоп, който е с много съвременни възможности и ще може да работи в мрежа от радиотелескопи от Западна Европа.

Доц. д-р Петров не скри съжалението се, че през последните 2-3 години отново са в един колеблив момент и има опасения дали добрите начинания, които ги има ще продължат. "Надявам се това да има своето добро решение във времето, но в последните 2-3 години нещата се объркват съществено и то не само при нас“, коментира астрономът.

Доц. д-р Петров изрази надежда в забързаното ежедневие и в съвременния свят тези, от които зависи да осъзнаят, че науката е нещо, без които не може. "Става въпрос и за наука и култура, които са част от нашето бъдеще. Нека да не допускаме неглижиране на това, което сме успели да постигнем досега, а да се опитаме да го надграждаме по възможност с един по-смислен тон и начин на общуваме между всички нас“, призова директорът на Роженската обсерватория.