Навършват се 135 години от рождението на почетния гражданин на Кюстендил – Райна Цанева. Това съобщиха за Радио "Фокус“ – Кюстендил от Регионална библиотека "Емануил Попдимитров“ – Кюстендил. Райна Цанева е удостоена с високото звание през 1988 година.

Тя е родена в град Кюстендил през 1886 година. След завършване на кюстендилското девическо петокласно педагогическо училище Райна Цанева е изпратена във Виена, където завършва колеж "Дом, майка и дете", който й дава право да бъде учителка. Междувременно завършва курс по шев и кройка и известно време дава уроци по шев. През войните , 1912-1918 година, е била самарянка През 1920 година тя основава сиропиталище "Милосърдие". Учила във Виена, жена с различни умения и знания, владееща немски език, тя застава начело на трудно, но полезно обществено дело. През 1921 година по нейна инициатива се създава благотворително женско дружество "Милосърдие" и е активен участник в женското движение. В началото на тридесетте години изгражда цялостния комплекс на сиропиталище "Милосърдие". През 1935-1936 година отново по нейна инициатива започва изграждането на летовище в местността "Хисарлъка", където през лятото децата укрепвали здравето си сред природата. Събира дарения и помощи от християнски братства и богати кюстендилски граждани.

В своя труден и богат живот Райна Цанева е могла да се бори и преодолява много трудности, да печели за своите благородни цели съмишленици и помощници. Но през 1945 година е била безсилна срещу жестокостта и грубостта на неблагодарни и манипулирани хора. На събрание от новообразуваната обществена организация я заклеймяват, че възпитава децата в религиозен дух и попщина. Обвиняват я в злоупотреба със сирашките пенсии, отпускани всеки месец от отдела за подпомагане пострадалите от войните. На това позорно събрание е прекратена дейността - ликвидирано е дружество "Милосърдие". Райна Цанева е отстранена от сиропиталището, децата са разпръснати по различни домове в страната. Отнемат й всичко; дома й - малка стаичка в сградата на "Милосърдие", огромната й дейност – смисълът на живота й за изминалите 25 години, даже и малката й пенсия, отпусната през 1943 година. Сиропиталище "Милосърдие“ се превръща в дом "Републиканска Младеж". Последните години от живота си, почти невиждаща и болна, тя е прекарала в дома на племенника си Христо Зехтинков , София. Умира на 3 януари 1971 година.

Венцеслав ИЛЧЕВ