Навършват се 110 г. от рождението на поетът Кирил Маджаров
©
През 1959 г. с нарастване членовете на читалището на 500 се сменя и името му от "Прогрес" на "Кирил Маджаров". Това става с решение на ИК на Градския народен съвет. С писмо от 30 октомври 1959 г. Президиумът на Народното събрание дава съгласие читалището в Устово да носи името "Кирил Маджаров", а решението се взема от ИК на Окръжния народен съвет на 30.10.1959 г., с протокол № 27.
Кирил Маджаров е роден през 1914 година в пашмаклийското село Устово. Представител на фамилията Маджарови – потомствени занаятчии златари и видни общественици, оставили трайна диря в новата стопанска и културна история на Средните Родопи. Завършва прогимназия в Устово, а гимназия – в Райково. За дейността си на активен ремсист е преследван и напуска гимназията. Завършва като частен ученик, а след това работи в Устовската популярна банка. През 1936 г. е приет да учи право в Софийския университет и за да се издържа, работи като линотипер в печатница. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.
Изпитва тежките удари на грубата и убийствена действителност. Не случайно през 1936 г. пише стихотворението "Към родопчанина“. На неговото име е учредена национална награда за поезия.
Да бъдеш млад и жизнерадостен, да обичаш народа, да си влюбен в живота, да носиш в душата си песенния говор на Родопа планина, да пишеш вдъхновени стихотворения, да вярваш в един прекрасен идеал..... И едва навършил тридесет години – да загинеш през първата си партизанска вечер, в първия си партизански бой! Каква красива и жестока съдба. И какъв достоен пример за всеотдайна любов към Род и Родина, за саможертвеност, за изпълнен граждански дълг.
Нека не забравяме, че както Родопа планина е неотделима от свещените предели на България, така и Кирил Маджаров е неотделим от нейните талантливи и достойни поети и герои, призовават от читалището, носещо името на поета.