Тази година на 12 януари се навършиха 110 години от официалното откриване и освещаване на дизеловата електрическа централа във Варна през 1914 г., става ясно от публикация на Музея за нова история на Варна във Фейсбук.

Предложение за електрификация на града е направено от кмета Иван Церов на заседание на общинския съвет още на 9 юни 1910 г. Инж. Любен Чакалов е предоставил безвъзмездно на Варненската община предварителен проект за електрификацията на Варна.

През 1911 г. Народното събрание, по предложение на неговия зам. председател Никола Кънев – народен представител от Варна, гласува и утвърждава сключването на държавен заем от 5 и половина милиона лева за нуждите на електрификацията и уличната регулация на града. През 1911 г. е обявен търг за построяването на дизелова електрическа централа и поставянето на улична ел. инсталация и осветление във Варна. Тръжните книжа са подготвени от инж. Никола Тотев.

На 21 декември 1911 г. кметът Иван Церов подписва от името на Варненската община договор със спечелилата търга фирма "Сименс & Шукерт - Виена“.

Строежът на сградата на ел. централата започва през 1912 г. и се ръководи от арх. Дабко Дабков. Тя се намира на старите улици "Червенска“ и "Царибродска“ и обхваща застроена площ 900 кв. м., 600 от които само за машинната зала. В нея са монтирани три дизелови двигатели. Те са доставени и монтирани от фирмата "Сулцер & Винтертур – Швейцария“. Според традицията те са кръстени с женски имена: първият носи името Влада – съпругата на инж. Н. Тотев; вторият носи името Цветана – съпругата на кмета Ал. Василев; третият носи името Анна – съпругата на инж. М. Карчев. Към тях са свързани три трифазни ел. генератора с изходно напрежение 550 киловолта. То се пренася чрез мрежа от високоволтови кабели с обща дължина 8700 м. до 17 кантона (трансформатора) в града. Те преобразуват високото напрежение съответно в 210 волта (за ел. двигатели и улично осветление) и 120 волта (за домашно осветление). По улиците на града на дължина 48 километра са инсталирани 1200 лампи с нажежаема жичка и 59 аркови лампи. Цената на ел. енергията за осветление е била 60 ст. за конска сила на час – за лампа с мощност 16 свещи за 10 вечери по 4 часа работа се е плащало по 6 ст. на вечер. Уличното осветление се управлява чрез автомати с часовников механизъм, разположени в кантоните (трансформаторите). Всички улични лампи светят от 20.00 до 00.00 ч. , а след този час 2/3 от тях се изключват автоматично. Първоначално е имало идея пристанището и ЖП гарата да притежават собствени ел. централи, но при наличието на възможност за увеличаване мощността на градската ел. централа с монтиране на още два дизелови двигателя и генератора, е решено тя да обслужва както тези два стратегически обекта, така и бъдещата трамвайна мрежа в града. Във връзка с безопасната експлоатация на електропреносната мрежа в града е било строго забранено играенето на футбол между ел. стълбове както и лепенето на обяви и ходенето по малка нужда до постройките на кантоните (уличните трансформатори).

На 1 януари 1914 г. за първи път е включено уличното електрическо осветление във Варна. На 12 януари електрическата централа е тържествено открита от кмета Александър Василев, а митрополит Симеон извършва водосвет. На същия ден компанията "Сименс & Шукерт – Виена“ организира банкет във Военния клуб. Интерес предизвиква менюто на банкета – в него присъстват "супа с електрически крушки" и "торта "Дизел-мотор“.

Музеят съхранява тефтер с оригинални ръчно чертани скици и ел. схеми на електропреносната мрежа и уличното осветление във Варна от 1914 г., дарен от проф. Венко Бешков, син на инж. Николай Бешков-изследовател на историята на електрификацията на варна в периода 1900 - 1946. Миналата година в двора на бившата Девическа гимназия-настоящ Археологически музей, бяха монтирани два оригинални метални стълба от оригиналната улична електропреносна система на стара Варна.