Общественици настояват един безценен археологически обект да бъде отворен за широката публика. Той се намира пред сградата на Държавния архив в морския град. Обектът е затворен от години. Шепа души знаят какво има под земята. Проблемът е, че е преди десетилетия е направена генерална грешка при полагане на магистрален водопровод и сега тръбите минават през него.

Обществениците обаче се надяват той да бъде отворен за граждани. Написали са писмо, което са адресирали до директора на Регионалния исторически музей на гр. Варна, с копие до проф. Андрияна Андреева, Областен управител на гр. Варна, Благомир Коцев, кмет на Варна, Христо Димитров, председател на Общинския съвет, Снежана Апостолова, заместник кмет по туризъм, Павлин Косев, председател на ВАРХ. Ето какво пише в него:

Уважаеми дами и господа, според публикации и медийното пространство: Уникална гробница-мавзолей от римската епоха тъне в забрава на центъра на Варна. Моля всеки от Вас, който по закон и съвест е съпричастен с повдигнатия въпрос, да направи необходимото, за да се задействат институциите и този обект да стане достъпен за варненци и гостите на града ни.

Гробницата е открита през 1860 г. по време на строежа на стария конак. В процеса на строителните дейности камерата на гробницата е запълнена с пръст. През 1912 г. членове на Варненското археологическо дружество под ръководството на братя Шкорпил "преоткриват“ за втори път гробницата. Те изгребват пръста от камерата и влизат в нея през отвор в купола. Не става ясно дали той е бил пробит при първото откриване на гробницата или е част от нейната конструкция.

В своите спомени публикувани през 1921 г. Карел Шкорпил го описва като "четвъртита зидана дупка“. Той прави кратко, но точно описание: “гробницата е изградена от големи четвъртити тухли и червен хоросан. Сводът има вид на полукълбо. Основата на гробницата е осмоъгълна. Широчината ѝ е 5 метра, височината и е 3 метра. В гробницата има седем долапчета и една вратичка.“ Още през 1921 г. Карел Шкорпил предлага гробницата да бъде пригодена за посещения като се изгради стълба за слизане в нея. Много важно е и едно друго наблюдение, направено по онова време – по думите на Карел Шкорпил "на дъното излиза подпочвена вода (кладенчева), която трябва да се изчерпи“.

Единствената подробна публикация с точни размери и чертеж на тази гробница е направена от варненският археолог Милко Мирчев през 1958 г. Интересен факт представлява разминаването на неговите сведения за откриването на гробницата с тези на К. Шкорпил. Според М. Мирчев "след ограбването ѝ тя е била запълнена с пръст“. Дали гробницата е била ограбена при нейното откриване през 1860 г. можем само да се предполага. Мирчев описва и детайли от гробницата, които не са споменати от Шкорпил: стълбище, оформено като засводен коридор, водещ към гробната камера; наличието на 5 гробни ложета и следи от тухлено покритие по пода на камерата, което я е изолирало от водата. Споменатите от Шкорпил долапчета всъщност са арковидни ниши по вътрешните стени на гробницата.

Въпреки, че това не е изрично споменато, по време на проучването, гробницата най-вероятно е била изцяло разкопана понеже автора дава описание и на външните ѝ стени. Именно тогава за последен път гробната камера е била отводнена. От 60-те години на XX в. гробницата е затворена за посещения. Вероятно това е било направено от съображения за сигурност във връзка с преминаващия през нейното стълбище магистрален водопровод, захранващ центъра на Варна с питейна вода.

М. Мирчев датира гробницата в II – III в. въз основа само на косвени белези: нейното местоположение от външната страна на крепостните стени на античния Одесос, специфичната ѝ форма, голям размер и грижлива изработка. Дълго време за единствен паралел на тази гробница се посочваше тракийската гробница край Поморие-античния Анхиало, датирана най-общо в периода II-III в.

Единственият общ елемент между двете гробници са арковидните ниши по стените на гробната камера. Планът, размерите и ситуирането им (Варненската гробница е под земята, а Поморийската е под могилен насип) се различават и говорят за различна културна среда, в която двете гробни съоръжения са възникнали и функционирали.

През 1982 г. при спасителни археологически разкопки проведени в м. "Росненица“ край с. Урвене, археолози от музея във Враца проучват комплекс съставен от извънградска вила, стопански помещения и няколко гробници, всички датирани в римската епоха. По време на археологическите проучвания е разкопана гробница, която е почти идентична с варненската. Гробницата има осмоъгълна основа. Под нея се намират крипта, покрита с полусферичен свод и три правоъгълни погребални ниши, всяка покрита с полуцилиндричен свод.

Откривателят на обекта го определя като римска гробница-мавзолей и я датира в II-III в. След проучването ѝ тя е повторно закопана с цел консервация.

Двете гробници с осмоъгълен план представляват провинциални подражания на късно римските мавзолеи-октагони на император Диоклециан (244-311 г.) в Сплит, Хърватия и на император Максимиан (250-310 г.) в Милано, Италия. Мавзолеят на имп. Диоклециан притежава крипта, покрита с полусферичен свод. Подобен тип са мавзолеите на император Галерий (260-311 г.) и на неговата майка Ромула в Гъмзиград, Сърбия както и мавзолеят на майката на племенника на имп. Галерий – Максимин Даза в Шаркамен, Сърбия. Въпреки, че основите им не са с осмоъгълна форма те също притежават крипти. Към същия тип гробни съоръжения спадат мавзолеят-окатгон на младо момиче (Арсиноя IV – полусестрата на Клеопатра VII ?) в Ефес, Турция, датиран в кр. I в. пр. хр. както и този в Пула, Хърватия, датиран в I – II в.  Външният вид на реконструкцията на мавзолеят в Пула обаче е идентичен с този на мавзолеите на Диоклециан, Максимиан и Ромула. Това дава основание той също да бъде датиран в IV в. Гробницата – мавзолей край с. Урвене е имала надземна част, оформена като самостоятелна кула с осмоъгълна форма, по подобие на мавзолеите на императорите Диоклециан, и Максимиан, на Ромула. Принадлежността на гробницата-мавзолей във Варна към тази група гробни съоръжения дава достатъчно основание да се твърди с голяма доза сигурност, че и тя е имала надземна част с подобен външен вид. Тези паралели датират гробниците, открити в с. Урвене и във Варна в IV в. Специфичната им архитектурна форма-октагон е разпространена в провинциите Дакия и Долна Мизия под влияние на императорите от Тетрархията, които са родом от балканските провинции. Тези две гробници-мавзолеи вероятно са принадлежали на аристократични фамилии, пряко свързани с висшата администрация в съответния район или селище. В подкрепа на това предположение може да бъде посочен факта, че техните собственици са познавали тенденциите в архитектурата на големите императорски центрове в източната римска империя.

Сакралната символика на числото 8 е описана още от Плутарх. Според него осмицата е свързана с култа на Посейдон. В осмият ден на всеки месец от Атинския календар е било извършвано жертвоприношение, с което богът е бил почитан като държащ земята и осигуряващ нейната стабилност. Така  осмицата  символизира дуализма на Посейдон като бог едновременно на водната стихия и на земната твърд-два противоположни по своята същност природни елемента. Според питагорейското учение за символиката на числата и геометричните форми, октагонът представлява преходна форма между квадрат и кръг. От своя страна квадрата е символ на земния свят - страните му съответстват на четирите световни посоки, кръгът е символ на небесния свят – окръжността му съответства на движението на небесните тела, а октагона съответно е символ на връзката между земята и небето. Според учението на Платон за формите, октавата символизира космическата хармония. Употребата на сакралната символика на тази геометрична форма за целите на римската императорска пропаганда намира най-ясен израз в архитектурата. Осмоъгълните зали в дворците Domus Aureus на император Нерон и Domus Augustana на Флавиите, както и тронната зала в двореца на император Галерий в Тесалоника - дн. Солун, символизират ролята на императора като посредник между небесния и земният свят, божествен гарант за хармонията на земята. Подобна е символиката и на мавзолеите-окатгони: сакрално място на преход между земния и небесния свят, където след своята смърт императора придобива божествена същност.

В края на 2014 г. при изкопни дейности, свързани с ремонта на централната пешеходна зона на Варна, гробницата-мавзолей е "преоткрита“ за трети път. Огледите показаха, че гробната камера и част от стълбището са залети с вода.

Днес, 155 години след откриването на този уникален за Варна археологически обект само общественото мнение може да повлияе на местната и държавна власт да предприемат всички необходими мерки тази останка от античността да бъде запазена и показана в някогашния й блясък.