Варненският окръжен съд отказа да одобри постигнато споразумение между прокуратурата и двама обвиняеми за отглеждане и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества.  

Мъжете – на 53 и на 55 години, са привлечени към наказателна отговорност, че от неустановена дата през месец октомври 2023 година до 11.01.2024 година във Варна, в условията на продължавано престъпление и като съизвършители засяли и отглеждали 692 броя растения от рода на конопа. Отделно двамата без надлежно разрешение държали с цел разпространение в особено големи размери високорисково наркотично вещество – марихуана с общо тегло 23 776,26 грама на обща стойност 475 525,20 лева. 

В споразумението, представено за одобрение от прокуратурата и защитниците на двамата обвиняеми, страните бяха постигнали съгласие на наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с 5 години изпитателен срок и глоба в размер от 10 000 лева за държането с цел разпространение на наркотици. За другото престъпление – засяване и отглеждане на забранени растения - страните предложиха за одобрение от съда наказание от 3 години затвор за единия извършител отново с 4 години изпитателен срок и 2 години затвор условно за другия и глоба от 5 000 лева. Мотиви за предложеното наказание бяха чистото съдебно минало на мъжете и доброто им процесуално поведение по време на разследването.

Съдебният състав на Варненският окръжен съд, обаче прецени, че предложеното споразумение не следва да бъде одобрено. Според него, определеното наказание за всеки от тях противоречи на закона и морала. "Наказанието е справедливо, когато съответства както на тежестта и моралната укоримост на извършеното престъпление, както и на личността на дееца. И това е възможно само при постигане на необходимия баланс, целящ поправителното и превъзпитателно въздействие върху извършителя и обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо извършителите“, посочва в мотивите си съдът. И допълва, че механизмът на извършване на престъпленията и възможните вредни последици за живота и здравето на гражданите, мотивират висока степен на обществена опасност и изискват справедлива наказателна репресия. Според съдебния състав на Варненския окръжен съд, във внесеното споразумение е налице подценяване на обществената опасност на инкриминираните деяния, които предопределят и адекватна строгост при санкционирането им. За съда, "определяне на наказание в предвидения минимум в НК и прилагането на института на условното осъждане при тези характеристики на извършителите, поражда реална опасност този институт да бъде възприет като безнаказаност от тях самите, а и от страна на обществото“. Това заключение на съда не се променя от данните за личността на всеки един от обвиняемите, очертаващи ги като неосъждани мъже, а единият от тях и признаващ вината си още в хода на досъдебното производство. Посочените обстоятелства са формално, но недостатъчно условие за отлагане изпълнението на наказанието "лишаване от свобода“.

Поради изложените съображения, Варненският окръжен съд не одобри споразумението, прекрати съдебното производство и върна делото на прокуратурата.