Напусна ни проф. д.ф.н. Иван Харалампиев - ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий“ от 1999 до 2007 година. Скръбната вест съобщиха от висшето учебно заведение, предаде кореспондент на "Фокус". 

"Ректорското ръководство на Великотърновския университет изказвва най-искрени съболезнования на семейството на проф. д.ф.н. Иван Харалампиев", написаха във Фейсбук страницата си от ВУЗ-а.

Проф. Иван Харалампиев е роден на 11 ноември 1946 година в Кюстендил. Завършва "Българска филология“ във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий“ през 1973-а, а година по-късно започва работа във ВУЗ-а като аспирант. Професорската си титла защитава през 1999 година. Чете лекции по историческа граматика на българския език, по история на българския книжовен език до Възраждането и по развойни процеси в съвременния български език. Лектор по български език и култура в Университета "Лоранд Йотвьош“ на гр. Сегед, Унгария (1980 – 1983).

Зам.-директор на Великотърновския международен летен семинар (1983 – 1986). Директор на Семинара (1987). Ръководител на катедра "Старобългарски език, общо и славянско езикознание“ (1988 – 1999). Зам.-декан на Филологическия факултет (1986 – 1989). Зам.-ректор по учебните въпроси (1989 – 1995). Ректор на Великотърновския университет (1999 – 2007). Председател на Общото събрание на Великотърновския университет (от 2007).

Председател на великотърновския клон на Съюза на учените в България (от 1990). Член на Изпълнителното бюро на Съюза на учените в България (1994 – 1999). Член на Общото събрание на пълномощниците и на Управителния съвет на Съюза (от 2005).

Член на различни други обществени организации – Лайънс клуб, Българо-чешко и словашко дружество, Комитет "Васил Левски“, "Отворено общество“ и др.

Кандидат на филологическите науки с дисертация на тема "Наречията в книжовния български език през втората половина на 16 век (Евтимий Търновски)“ (1977). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Бъдещето на българския език от историческо гледище (Към проблематиката на езиковото прогнозиране)“ (1997).

Има над 150 публикации, от които 12 книги, учебници и учебни помагала.