Находки разкриха, че в пещерно обиталище "Чая" са живеели хора още през XII - IX век преди Христа
© Музей на родопския карст
Ръководителят на проучването София Христева от Пловдивския археологически музей каза за "Фокус“, че вече трета година община Чепеларе финансира тези проучвания. "Тази година като отворихме коридора и преддверието на пещерата, имахме възможност да работим и във вътрешната й част и залата в нейния край. Очаквахме и така се поучи, имаме доста повече материали. Освен керамични съдове, два от които са цели, има две бронзови гривни, една бронзова игла за фибула /антична брошка/, има доста голям набор от хубави съдове. Това означава, че тази пещера не е обитавана от кой да е, защото тази висока, класна керамика е доста представителна и показва, че пещерата е обитавана от хора с по-висок статус на живот. Със сигурност можем да кажем, че от XII до IX-ти век преди Христа, пещерното жилище е много интензивно обитавано и използвано. Това ни е най-силния период. Имаме данни и за малко по-късни периоди, но те са по-слабо представени. Тогава обитаването е било много по-рядко. Имаме още доста работа по пещерата, тя не е изцяло проучена“, обясни Христева.
Тя уточни, че през този сезон, директорът на Музея на родопския карст, с финансиране от общината са успели да поставят осветление в пещерата, за да може посетителите да видят доста по-добре как изглежда пещерата. През предходните години там се е влизало само с челници и влизайки на вътре не се е виждало всичко достатъчно добре. Сега с осветлението се вижда простора и големината на пещерата, посочи Христева и подчерта, че пещерното обиталище е още едно привлекателно място за туристите, идващи в Чепеларе и околностите.
Тя допълни, че през пролетта на следващата година, след като реставрират находките, ще успеят да ги представят на публиката в Музея на родопския карст, където има специална витрина.
"Пещерното обиталище "Чая“ не е стандартната голяма пещера, която хората си представят. Тя е дълга 44 метра и в своя край има доста голямо разширение около 10 на 7 метра. Има нападали доста големи скали от едната страна, но пещерата е доста широка. Има дълъг коридор и задна част, които също са обитавани и то най-интензивно. Имаме следи от пушек по скалите, което означава, че там или е пален огън или е имало осветлените с факли. От предходните години се знае, че пещерата е била с около 12 метра по-дълга или общо 56 метра. В някакъв период от време тя се е срутила дали от земетресение, или по друга причина. Въпреки че е малка и сравнително тясна канална пещера, все пак е била обитавана“, разказа Христева.
Директорът на Музея на родопския карст, каза още, че идеята е, след приключване на всички дейности по социализацията и проучването на пещерното обиталище, тя да стане част от Музея. "Пещерата може да не е толкова голяма, но представя всички части от спелеологията и когато хората се запознаят с Музея, може да се разходят и до пещерата“, каза още Господинов.
Нели ГЕРГЬОВСКА
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Убийство след скандал потресе Югозапада
23:16 / 29.11.2024
Автомобил отнесе мантинелата на основен пловдивски булевард, поли...
21:53 / 29.11.2024
От утре: Проблеми за шофьорите в Пловдивско
20:51 / 29.11.2024
През следващата година старозагорци ще се радват на обновен европ...
19:20 / 29.11.2024
Актуални теми