Подсъдимият за катастрофа в кръгово кръстовище в Шумен, ще търпи ефективно наложеното му от Окръжния съд в града наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Това реши Варненският апелативен съд, като потвърди присъдата на първата инстанция. За втори път състав на въззивния съд разгледа делото. Предходното решение, с което наказанието бе намалено и подлежеше на условно изтърпяване, бе отменено от Върховния касационен съд, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав. Така на проверка отново бе подложена първоинстанционната присъда. С нея Жечко К. е бил признат за виновен в това, че вечерта на 28.09.2022 г. при управление на лек автомобил в района на кръстовище с кръгово движение е нарушил Закона за движение по пътищата като шофирал с превишена скорост и отнел предимство. В настъпилото произшествие водачката на другата кола починала, а спътничката й пострадала. Виновният шофьор бил лишен от право да управлява МПС за 5 години и 4 месеца.

Присъдата бе обжалвана от подсъдимия и от частните обвинители: пострадалата жена и наследниците на починалата. Пред настоящата инстанция представителят на Апелативната прокуратура каза, че първостепенният съд е бил твърде снизходителен при определяне размера на наказанието. В жалбата си частните обвинители изтъкнаха безотговорното поведение на шофьора предвид краткия му опит като водач на МПС. Защитата на подсъдимия апелира за намаляване на наказанието "лишаване от свобода“ и условното му изтърпяване.

През септември 2022 г. Жечко К. бил 18-годишен ученик. Притежавал шофьорска книжка от 4 месеца. На 28.09. управлявал волво по бул. "Симеон Велики“. Достигайки кръгово кръстовище до хипермаркет се движел със 103,7 км/ч при разрешена скорост в населено място - 50 км/ч. В този момент от паркинга на магазина излизал ситроен, управляван от Светомира С., придружавана от друга жена. Въпреки че идвала от път с предимство, тя не била пропусната от подсъдимия. При настъпилия удар шофьорката получила тежка травма, довела до смъртта й. Спътничката й била ранена.

Пред първата инстанция младият мъж признал фактите, описани в обвинителния акт и делото било разгледано при съкратено съдебно следствие. Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза установила, че волвото се е движело със 103.7 км/ч., а ситроенът - с 21 км/ч. Вещите лица заключили, че ако Жечко К. е шофирал с 50 км/ч. и е задействал спирачната уредба, произшествието не би настъпило. С избора си на скорост той сам се е поставил в ситуация, в която няма техническа възможност да спре пред препятствие.

Горната инстанция смята, че подсъдимият е допуснал нарушение на разпоредбите на ЗДвП, които го задължават да съобрази избора на скорост на движение и да осигури предимство за преминаване на автомобила, управляван от жертвата. Двете нарушения довели до съставомерния резултат.

Въззивната инстанция изключи част от обстоятелствата, характеризирани от долустоящия съд като смекчаващи отговорността. По делото няма данни за проявено добросъвестно поведение на виновния водач, нито негови действия могат да се квалифицират като съдействие на органите на досъдебното производство.

Съдебният състав счита, че като водач на МПС Жечко К. е със завишена степен на обществена опасност. Той е причинил произшествието 4 месеца след като е придобил правоспособност. Липсата на опит е налагала да шофира с повишено внимание, акуратност и при стриктно спазване на нормативната уредба. Неглижирайки отсъствието на опит и умения, по време на инцидента едновременно с управлението на автомобила, е сменял песни на мобилния си телефон. Имало е предходни случаи, според свидетели, когато е шофирал с превишена скорост. Справка показва, че е бил наказван по Закона за движение по пътищата, макар и за друго нарушение.

Отмереното наказание "лишаване от свобода“ се явява справедливо, счита този състав на Апелативния съд. Искането на частните обвинители за увеличаването му не намира юридическа подкрепа. Престъпленията по транспорта заемат сериозно място в общата престъпност и бележат ръст, което изисква и съответната по интензивност държавна реакция за противодействие, смята Апелативният съд. Тя обаче не би могла да изключи процесуалните правила, по които се определя справедливото наказание, а то е такова само когато е съответно на престъплението. Втората инстанция намира, че 3 години и 4 месеца трябва да се изтърпят ефективно. Тази санкция успешно би повлияла върху последващото развитие на подсъдимия, начина на мислене, осъзнаването на отговорностите и ценността на човешкия живот.

Решението на Апелативен съд – Варна може да се обжалва пред ВКС.